НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
140
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги
убеди
, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане.
сдружение, имайки предвид новия вид борба с непознати вътрешни светове. Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от характера на приятеля ни. Оставим ли този недостатък да завладее ума ни, той става център на хиляди отрицателни мисли и краят е много тежък – ако не е омраза, то пълно отдалечаване един от друг. А на какво би заприличало бр. сдружение, ако всеки от братята не постъпеше като ученик и не приложеше методи за трансформиране на това състояние?
И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги
убеди
, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане.
Уважение, нежност, искреност, необходими отношения във всяко свежо братско сдружение почват да изчезват и да се заменят с обратните на тях отрицателни качества. И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование.
към текста >>
Ний сме
убедени
при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи?
Ний сме
убедени
при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
– Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия.
към текста >>
2.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Лесно е да се
убедим
и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот.
Настъпва убеждението, че много от досегашните ни занимания с наука и обществен живот, както се водят сега, тия занимания са ни повече отдалечавали от пряката цел, да станем още днес по-добри и по-умни. Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия път. Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници. Но нищо не е чудно. И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие.
Лесно е да се
убедим
и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот.
Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества. Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим. От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”. Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас.
към текста >>
Голямо е вече числото на тези, които са
убедени
и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала.
А вредна е и крайно вредна е книгата или съветът на този, който казва: „аз заради теб ще мисля, че аз ако еволюирам и се домогвам до тайните на битието, то считай че и ти си постигнал това”. Педагогиката за малките деца е вярна и за големите, че всеки ще се домогне сам до нещата и днешните учители само улесняват, напътствуват децата да навлязат по-лесно в себе си. Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта. Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече. Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание.
Голямо е вече числото на тези, които са
убедени
и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала.
Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля.
към текста >>
3.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Не се ли
убедихте
още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда?
Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела. Никое човешко същество не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието! Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане.
Не се ли
убедихте
още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда?
Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо!
към текста >>
Може би сте
убедени
в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии.
Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане. Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда? Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз).
Може би сте
убедени
в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии.
Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) ! Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце.
към текста >>
4.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Механичното пък обясняване на едно какво да е явление - или изобщо на целия феноменален свят - не представя някаква окончателна
убедителност
за проницателния ум.
Те действуват магически върху незрели умом хора. Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание. Нищо повече. Той не крие в себе си никакво обяснение.
Механичното пък обясняване на едно какво да е явление - или изобщо на целия феноменален свят - не представя някаква окончателна
убедителност
за проницателния ум.
Дори и когато то е облечено в математична одежда - най-убедителната - когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът-съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт. Защото знае - пак по математичен път - че ако едно явление може да се обясни механически по един начин, то може да се обясни пак така и по безкрайно много начини. Ето защо една теория сменя друга, една хипотеза - „по-удобна", както би се изразил Анри Поанкаре - заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. няма да се спирам да обяснявам.
към текста >>
Дори и когато то е облечено в математична одежда - най-
убедителната
- когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът-съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт.
Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание. Нищо повече. Той не крие в себе си никакво обяснение. Механичното пък обясняване на едно какво да е явление - или изобщо на целия феноменален свят - не представя някаква окончателна убедителност за проницателния ум.
Дори и когато то е облечено в математична одежда - най-
убедителната
- когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът-съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт.
Защото знае - пак по математичен път - че ако едно явление може да се обясни механически по един начин, то може да се обясни пак така и по безкрайно много начини. Ето защо една теория сменя друга, една хипотеза - „по-удобна", както би се изразил Анри Поанкаре - заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. няма да се спирам да обяснявам. Исках само да подчертая, че прости, почти очевидни истини, които природата е изразила ясно и недвусмислено на своя жив език, се тълкуват често предубедено за угодата на някаква изкуствена теория, особено пък - както в наши дни - тя е призована да слугува на партийни или идеологически цели.
към текста >>
Исках само да подчертая, че прости, почти очевидни истини, които природата е изразила ясно и недвусмислено на своя жив език, се тълкуват често
предубедено
за угодата на някаква изкуствена теория, особено пък - както в наши дни - тя е призована да слугува на партийни или идеологически цели.
Дори и когато то е облечено в математична одежда - най-убедителната - когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът-съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт. Защото знае - пак по математичен път - че ако едно явление може да се обясни механически по един начин, то може да се обясни пак така и по безкрайно много начини. Ето защо една теория сменя друга, една хипотеза - „по-удобна", както би се изразил Анри Поанкаре - заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. няма да се спирам да обяснявам.
Исках само да подчертая, че прости, почти очевидни истини, които природата е изразила ясно и недвусмислено на своя жив език, се тълкуват често
предубедено
за угодата на някаква изкуствена теория, особено пък - както в наши дни - тя е призована да слугува на партийни или идеологически цели.
Ето, вземете, да речем, приведеният пример за пеперудата Caligo brasiliensis. Тя, като повечето насекоми, има врагове - птици, на които служи за храна. Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой - нека не отиваме засега по-далеч от редуцирания език на фактите - изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка - плашило за птиците. Ясно е, че налице имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум.
към текста >>
5.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
убеден
метафизик.
Ние изнесохме схващанията на Айнщайн, изложени в неговата книга: „Моят светоглед"[1]. Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята". Айнщайн вижда смисъла на науката само, ако тя служи на доброто, красотата и истината. Ако тя може да ни разкрие неразбулената мистерия на живота, ако може да ни приобщи с разума, който съществува в природата. Ханс Дриш, в отговора на критиките срещу неовитализма, печатан в „Centralblatt für Biologie" през 1927 год., казва, че той е от 1917 год.
убеден
метафизик.
И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл.
към текста >>
Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се
убедим
, че няма никакъв смисъл.
И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл.
Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се
убедим
, че няма никакъв смисъл.
Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи. --------------------------- [1] вж. Сп. Житно Зърно, год. IX. кн. 1.
към текста >>
6.
СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече
убедени
, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее".
БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО Д-р М.
Константинов Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече
убедени
, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее".
Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие. Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот. То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало.
към текста >>
Големите държавници, политици и икономисти се
убедиха
, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия.
Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва.
Големите държавници, политици и икономисти се
убедиха
, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия.
Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията. Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама. – Малките държавни единици поотделно винаги са били принасяни в жертва на големите империи, които разполагат с материалната сила. Тези два големи въпроса – първият от социален характер и вторият от междудържавен, щом се разрешат правилно, ще се открият вратите за стопанско, социално и културно сътрудничество между народите или по конкретно казано, ще настъпи ерата на братството между народите.
към текста >>
7.
Димитър Голов (1863-1917)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни
убеди
и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази.
И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата.
Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни
убеди
и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази.
Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: “Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духа на Истината слезе да живее във вашите сърца, който аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко що съм ви казал.” И тъй действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля е необорима! Пред нас стои Истината, която ни пита: Какво мислите за Христа? Чий син е?
към текста >>
Възраст, дълбоко
убедена
, че г-н П.
Мен вие ще познаете по моите дела. Този народ на вас гледа, вие сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците като ви гледат да прославят вашия Отец, който е горе на небето на Неговата воля е най-доброто в този свят и Нему като служите ще имате всички земни и небесни блага. Мир да бъде с вас и всички ваши братя. /Специалния подпис на Учителя/ Мария Казакова участвала в Годишните срещи на веригата - от 1903 до 1908 година. Заминала си на 56 год.
Възраст, дълбоко
убедена
, че г-н П.
Дънов е Лъч от Господния Дух.
към текста >>
8.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко
убеден
, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света.
Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П.
Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко
убеден
, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света.
Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”: “Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика,’ още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето тоя скромен културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, семето, паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето.” При чешмичката "Ръцете на Рила" които дават В България активността на П. Пампоров е със същата сила и себеотверженост.
към текста >>
Аз още един път се
убедих
, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
Близо до Париж те имат лятна колония, където всред природата живеят на палатки, приучвайки се към естествените условия на братския живот. В самия град те имат няколко вегетариански гостилници. Аз посетих гостилница "Питагор”. където имах и сказка за България и новите реформени движения. Понеже между тях имаше група есперантисти - моята задача бе по-лесна.
Аз още един път се
убедих
, че Есперанто е незаменим като средство лесно и достъпно за всички - за общение с всички народи и за опознаване с новите движения.
Най-симпатичното в това движение “Trait-d Gnion”, както и самото име показва, е връзката на новите идеи - тука ние намираме обединени в едно цялостно движение обосновано научно от техния водител Demarkette - идеите за въздържание, вегетарианство, природосъобразен живот, пасифизъм, ново възпитание, есперанто. Всичко това е колкото разумно, толкова и наложително. Обаче в другите страни, напр. Англия, Германия и пр., аз видях че съществуват отделни съюзи за борба с алкохолизма, с никотинизма, с месоядието, с войната и пр. Мен ми се струва, че с общи усилия - обединени - на религиозна, научна и философска основа - всички тия движения трябва да се слеят в една мощна, буйна река - всъщност те се допълват и подпомагат и затова заедно те могат да представляват голяма сила.
към текста >>
9.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки учен може да си поръча хороскоп при някой астролог и да се
убеди
, че астрологията, която съществува от хиляди години и все пак днес не е призната за официална, положителна наука, си служи с методите на „положителните“ науки и е малко повече положителна от тях.
Безспорно, че за да приобщим към нашите знания и опитности каквото и да било ново знание или факт, длъжни сме да положим известен труд и да извървим известен път. Не фактите ще дойдат при нас, а ние трябва да отидем при тях. И сега как един учен ще отхвърля окултизма, защото не бил му доказан, когато той не желае доказателства, когато си затваря очите пред фактите и не иска да отиде при тях? А всеки учен с широк поглед върху света и нещата и с искрен стремеж към знание може да установи по безспорен начин реалността на окултните истини и окултната наука. Всеки учен например, може да установи, да провери непосредствено, че ясновидството е факт, че случаите на телепатия са факти ежедневни.
Всеки учен може да си поръча хороскоп при някой астролог и да се
убеди
, че астрологията, която съществува от хиляди години и все пак днес не е призната за официална, положителна наука, си служи с методите на „положителните“ науки и е малко повече положителна от тях.
Какво странно има в това, че астрологията изучава влиянията на планетите върху човека, когато е факт, че луната причинява морските приливи и отливи, че слънцето има огромно влияние върху земята, че даже слънчевите петна предизвикват върху земята редица явления ? Вие твърдите, че хора на положителната наука, като Лавоазие, Ампер, Волг, Фарадей, Херц, Бертло и др. с практическата си работа в кратко време са променили облика на човешката култура и са потвърдили безусловната полза на науката пред голословните твърдения и халюцинирали занасяния по „учителите“ на окултизма. И продължавате: „и не сме ли в правото си да твърдим, че ако не съществуваше внушаемостта и хипнозата, ако не бяха на лице безкритичното доверие и подчинение от личното обаяние, което известни хора упражняват, то такива „учители“ не биха съществували“. Позволете ми тук няколко въпроси: Христос, който е всеобщо признат учител на мъдростта, не е бил официално признат учен и не е направил никакви практически изобретения, не промени ли облика на човешката култура, и без него би ли била възможна днешната култура?
към текста >>
— Защото, за разлика от своите ограничени и
предубедени
събратя, признават за реални известни явления, след като са ги установили по строго научен път чрез хиляди опити.
На представителите на положителната наука, чиито имена изброявате, аз ще Ви противопоставя други представители и светила от първа величина на същата тази наука — Камил Фламарион, Оливър Лодж, Кант, Уйлям Крукс, Уйлям Барег, Майерс, Гърней, Сведенборг, Шарл Рише, Винценти Лютославски, Айнщайн, Ханс Дриш и десетки други — на които официалната наука, към която имат грамадни заслуги, съвсем не им пречи да се занимават и с окултизъм. Наистина, по Вашите разбирания за позитивна наука и окултизъм, това е грамаден парадокс. Но Вие и него обяснявате: „Опасното е там, че някога и големи учени — физиолози, физици, психолози — са повлияни силно от хипнозата на окултизма и когато почнат да говорят за окултните явления, загубват нишката на науката“. Така, тия светила на науката, тия знаменити професори, тия видни членове на най-старите академии на науките, щом се обърнат към окултните явления, губят равновесието си и едва ли не стават невменяеми. И защо?
— Защото, за разлика от своите ограничени и
предубедени
събратя, признават за реални известни явления, след като са ги установили по строго научен път чрез хиляди опити.
Ако действително окултистите имат силата, която им приписвате, все пак, само за това заслужава да се изучава окултизма. Ето сега и едно ваше признание в същата статия, което Ви уличава в противоречие и подчертава един неоправдан за човека на науката страх да се занимавате с известни явления, за да не се убедите в тяхната реалност и бъдете принудени да ги приемете, когато те от гледището на официалната наука са еретични: „Не е невероятно, че известни явления от медиумичен характер и от областта на телепатията съществуват и не могат да бъдат безусловно отхвърлени. Но поради това, че в тая област има още много наивност. заблуда и шарлатанство, все още ученият физик и психолог не са се намесили, за да почнат тяхното основно проучване“. Толкова по-зле, че този страх съществува и че благодарение на него психологията напр., като наука, се намира още в пелените си.
към текста >>
Ето сега и едно ваше признание в същата статия, което Ви уличава в противоречие и подчертава един неоправдан за човека на науката страх да се занимавате с известни явления, за да не се
убедите
в тяхната реалност и бъдете принудени да ги приемете, когато те от гледището на официалната наука са еретични: „Не е невероятно, че известни явления от медиумичен характер и от областта на телепатията съществуват и не могат да бъдат безусловно отхвърлени.
Но Вие и него обяснявате: „Опасното е там, че някога и големи учени — физиолози, физици, психолози — са повлияни силно от хипнозата на окултизма и когато почнат да говорят за окултните явления, загубват нишката на науката“. Така, тия светила на науката, тия знаменити професори, тия видни членове на най-старите академии на науките, щом се обърнат към окултните явления, губят равновесието си и едва ли не стават невменяеми. И защо? — Защото, за разлика от своите ограничени и предубедени събратя, признават за реални известни явления, след като са ги установили по строго научен път чрез хиляди опити. Ако действително окултистите имат силата, която им приписвате, все пак, само за това заслужава да се изучава окултизма.
Ето сега и едно ваше признание в същата статия, което Ви уличава в противоречие и подчертава един неоправдан за човека на науката страх да се занимавате с известни явления, за да не се
убедите
в тяхната реалност и бъдете принудени да ги приемете, когато те от гледището на официалната наука са еретични: „Не е невероятно, че известни явления от медиумичен характер и от областта на телепатията съществуват и не могат да бъдат безусловно отхвърлени.
Но поради това, че в тая област има още много наивност. заблуда и шарлатанство, все още ученият физик и психолог не са се намесили, за да почнат тяхното основно проучване“. Толкова по-зле, че този страх съществува и че благодарение на него психологията напр., като наука, се намира още в пелените си. Тя не може да обясни разликата между будното и сънното състояние, между сънното състояние и транса, между транса и смъртта. Тя не може да каже що е това мисъл, воля, съвест, памет и пр.
към текста >>
10.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Много по-рано, когато търсих и изхвърлях всичко ненужно из граматиката, аз желаех да употребя принципите на икономията също и за думите й,
убеден
че е все едно, каква форма ще има тази или онази дума, ако само се „съгласим“, че тя изразява дадена идея, аз просто „измислях“ думи, стараейки се те да бъдат колкото се може по къси и да нямат ненужното число букви.
„майка“, „тясна“, „наш“ и т. н) могат лесно да бъдат превърнати в думи „производни“ и да се премахнат от речника. Механиката на езика беше пред мене като на длан и сега почнах да работя редовно, с любов и надежда. Наскоро след това аз вече имах написана цялата граматика и малък речник. Тука ще кажа навреме няколко думи за материала в речника.
Много по-рано, когато търсих и изхвърлях всичко ненужно из граматиката, аз желаех да употребя принципите на икономията също и за думите й,
убеден
че е все едно, каква форма ще има тази или онази дума, ако само се „съгласим“, че тя изразява дадена идея, аз просто „измислях“ думи, стараейки се те да бъдат колкото се може по къси и да нямат ненужното число букви.
Казах си, че вместо 11 буквената „inter-paroll" (разговарям), ний напълно добре можем да изразим същата идея напр. чрез някоя 2-буквена „ра". Затова аз просто написах математическа серия от най къси но лесно изговорими свързвания от букви, и на всяка от тях дадох значението на определена дума (напр, а, ав, ас, ад,... ба, цa, да... - е, ев, ес,... аба, аца,... и т. н.) Но аз веднага отхвърлих тази мисъл, защото опитите със самия мене ми показаха, че такива измислени думи се твърде мъчно заучават и още по-мъчно се запомнят. Чак тогава се убедих, че материала за речника трябва да бъде романо германски, променен само дотолкова, доколкото това се изисква от правилността и други важни условия за езика.
към текста >>
Чак тогава се
убедих
, че материала за речника трябва да бъде романо германски, променен само дотолкова, доколкото това се изисква от правилността и други важни условия за езика.
Много по-рано, когато търсих и изхвърлях всичко ненужно из граматиката, аз желаех да употребя принципите на икономията също и за думите й, убеден че е все едно, каква форма ще има тази или онази дума, ако само се „съгласим“, че тя изразява дадена идея, аз просто „измислях“ думи, стараейки се те да бъдат колкото се може по къси и да нямат ненужното число букви. Казах си, че вместо 11 буквената „inter-paroll" (разговарям), ний напълно добре можем да изразим същата идея напр. чрез някоя 2-буквена „ра". Затова аз просто написах математическа серия от най къси но лесно изговорими свързвания от букви, и на всяка от тях дадох значението на определена дума (напр, а, ав, ас, ад,... ба, цa, да... - е, ев, ес,... аба, аца,... и т. н.) Но аз веднага отхвърлих тази мисъл, защото опитите със самия мене ми показаха, че такива измислени думи се твърде мъчно заучават и още по-мъчно се запомнят.
Чак тогава се
убедих
, че материала за речника трябва да бъде романо германски, променен само дотолкова, доколкото това се изисква от правилността и други важни условия за езика.
Бидейки вече на тази почва, скоро забелязах, че сегашната езици съдържат грамадно количество готови вече интернационални думи, които са познати на всички народи и представляват съкровище за бъдещия международен език, и, разбира се, използвах това богатство. В 1878 год. езикът беше горе долу готов, макар че между тогавашния „lingwa unisversala" и сегашния Есперанто има още голфа разлика. Аз разказах за него на моите съученици (тогава бях в 8 клас на гимназията). По голямата част от тях се увлякоха от идеята и от изненадващата ги лекота на езика и започнаха да го учат.
към текста >>
11.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз съм напълно
убедена
, че жестокостта е една от най-лошите ферми, които грозотата се изразява.
Мнозина често я запитваха, защо танцува пред бедни хора, повечето от които не можеха да оценят изкуството й. Тя винаги им отговаряше, че не танцува пред тях, за да разберат техниката на танца, но само — за да ги направи един два часа щастливи, тъй като толкова малко радост име в света. Това наистина е тека, и аз съм уверена, че чрез изкуството ние можем да създадем повече щастие в света. Ако се стремим да живеем красиво, можем да направим и околната среда такава. Ако ли животът ни е пълен с грозота — и ония около нас без друго ще станат грозни.
Аз съм напълно
убедена
, че жестокостта е една от най-лошите ферми, които грозотата се изразява.
Потребно е де премахнем всяка грозота, а в това ще бъдем подпомогнати, като развиваме художествения усет във всичките му форми. Моят план в изкуството не се състои в това — да има нещо приятно за ухото, или за окото, или за кое да е от петте ни сетива. Той е много повече от това. Той е въпрос на гледище и на всекидневен живот. Както всеки от нас трябва да бъде истински окултист, тъй всеки трябва да бъде истински художник в най малките подробности на живота.
към текста >>
Убеден
съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища.
И трябва да го кажа скоро. Аз предчувствам, че наближава голяма промяна. Чувствам не, а зная, че слънцето на живота ми бързо захожда.“ Тия думи ми наведоха на въпроса за предчувствията. „Да, аз вярвам в тях— отговаря сериозно и откровено. Аз имам доста опит в туй отношение.
Убеден
съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища.
Но неотдавна тяхната важност за мен стана съвсем ясна. „Експерименталистът учен може да игнорира фактите на окултните възприятия; но аз твърдо и съзнателно вярвам в тях, защото зная, че тия факти съществуват. Преди два дена аз изпитах едно убедително преживяване в туй отношение. Аз почивах, като сега на миндера, мислено зает с писмото, което готвех да напиша вечерта. Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влезна сестра ми.*) Аз бях тъй учуден, че продължавах да лежа без да продумам.
към текста >>
Преди два дена аз изпитах едно
убедително
преживяване в туй отношение.
„Да, аз вярвам в тях— отговаря сериозно и откровено. Аз имам доста опит в туй отношение. Убеден съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища. Но неотдавна тяхната важност за мен стана съвсем ясна. „Експерименталистът учен може да игнорира фактите на окултните възприятия; но аз твърдо и съзнателно вярвам в тях, защото зная, че тия факти съществуват.
Преди два дена аз изпитах едно
убедително
преживяване в туй отношение.
Аз почивах, като сега на миндера, мислено зает с писмото, което готвех да напиша вечерта. Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влезна сестра ми.*) Аз бях тъй учуден, че продължавах да лежа без да продумам. Тя дойде още по-близо. Хвана ми ръката и нежно я целуваше. Нейното посещение ми се видя странно, тя рядко дохожда у мен.
към текста >>
12.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо кооперативизмът носи мир между народите,
убедено
, искрено.
Чрез осъзнаването, приобщаването и организирането масите на труда и потреблението, той създаде здрави предпоставки за друг обществен и стопански порядък в живота за народите в основа на който стои общественият интерес. Кооперативизмът сближава хората като стопански и социални групи вътре в държавата и чрез това изменя човешките отношения така, че се дава цялостен характер на човешкото общество, прави го един здрав и жизнеспособен обществен организъм с дисциплина и творческа воля. Точно така кооперативизмът по пътя на своя развой сближава, приобщава, и отделните народи. Прояснявайки отношенията между хората в духа на човечността и братството той действа конструктивно и оздравително и върху отношенията между народите. По сила на една вътрешна необходимост към експанзивност, той прескача границите на държавите, събира и приобщава масите на труда и потреблението без оглед на тяхната народност, най-напред, разбира се на близки и родствени народи, след това и по-далечни.
Ето защо кооперативизмът носи мир между народите,
убедено
, искрено.
И то по един много реален начин чрез сътрудничество в стопански дейности, на практическа основа. Пример: случаят с Югославия и България. Тук първи кооператорите си подадоха ръце. Те допринесоха може би, и най много за психологическа подготовка на посетеното политическо сближение, което се изля в пакта за вечно приятелство. Тока днес, в резултат на идеен допир между кооперации и кооператори от двете страни, се дойде до югославско-българския кооперативен институт, който иде де заякчи братските връзки на една практическа база и да влее съдържание във формулата за вечно приятелство.
към текста >>
Ние сме
убедени
, че нашето дело, югославско-български кооперативен институт, както са сложени неговите задачи, ще намери пълно одобрение в средите на двата народа.
б) За откриване възможности, пътища и методи за между кооперативен обмен. в) За проучване стопанския характер на двете страни, производство, размяна, пласмент, внос, износ, митнически режим, търговски отношения и др. г) За търсене, откриване и създаване на възможности, пътища и методи за възможно съгласуване експортната търговска политика на двете страни, на първо място, за засилването на взаимния стопански обмен и за защита на техните общи интереси на полето на международната размяна. а) Евентуално за създаване на общи предприятия и институти с предназначение за осъществяване пълно или частично на някои от тия задачи, било за производство било за снабдяване, било за пласиране и др. (Гл. 9).
Ние сме
убедени
, че нашето дело, югославско-български кооперативен институт, както са сложени неговите задачи, ще намери пълно одобрение в средите на двата народа.
Ние вярваме също така, че югославската и българската общественост ще се проникнат от голямата важност на извършеното вече и на неговото значение за сближението на два братски народа. Мир е нашето знаме. Никакви разпри между народите, никакво насилие от човеци над човеци и от народи над народи. Затова смятаме, че изпълняваме най-голямата задача на кооперативизма, да сближава, да помирява, да разчиства пътя на братството между народите и най напред между близките и братски такива, като поставяме на разрешение конкретни задачи. За изпълнението на тая наша голяма и тежка задача, ние се нуждаем, обаче, от съчувствието и подкрепата на интелигенцията на двата народа.
към текста >>
Месоядството спада към оная категория лоши навици, които имат много повече усърдни защитници, от колкото
убедени
противница.
. .“ В живота мълчаливо се очертават две категории хора: едните са защитници на месоядството, а другите — на вегетарианството. Докато месоядците гледат с насмешка на вегетарианците то вегетарианците гледат със съжаление на месоядците, виждайки ги с каква охота, с какъв вълчи апетит ядат месо, без всяко стеснение ядат онова, от което утре ще се отвращават. Има още хора, които считат за особена привилегия, когато имат месо на софрата си, нещо от което след време ще се срамуват. Какво заслепяване! . . .
Месоядството спада към оная категория лоши навици, които имат много повече усърдни защитници, от колкото
убедени
противница.
Бъдещето е на онези, които служат на една по-пълна и по-велика истина, истина, която топли сърцата, която грее в душите и която прави духът мощен и непоколебим. Г. С ЛОЗЯ-ГРАДИНИ В старите лозя често се срещат големи овощни дървета, в повечето случаи саморасли, които дават изобилно плод. Стремежа на всички днес е от малко земя да се получи много доход. В това отношение, чрез засаждане на овощни дървета в лозята, дохода от тях може поне да се удвои. И наистина, в много селища лозята се използват вече в плодни дървета, даже някъде са превърнати едновременно в градини.
към текста >>
От наблюдение всеки може да се
убеди
, че някои видове дървета, като: череши, бадеми, праскови, слаборастящи круши, мушмули и др., които дават по-малка сянка, освен че не са вредни за лозята, но и дават много доход.
Бъдещето е на онези, които служат на една по-пълна и по-велика истина, истина, която топли сърцата, която грее в душите и която прави духът мощен и непоколебим. Г. С ЛОЗЯ-ГРАДИНИ В старите лозя често се срещат големи овощни дървета, в повечето случаи саморасли, които дават изобилно плод. Стремежа на всички днес е от малко земя да се получи много доход. В това отношение, чрез засаждане на овощни дървета в лозята, дохода от тях може поне да се удвои. И наистина, в много селища лозята се използват вече в плодни дървета, даже някъде са превърнати едновременно в градини.
От наблюдение всеки може да се
убеди
, че някои видове дървета, като: череши, бадеми, праскови, слаборастящи круши, мушмули и др., които дават по-малка сянка, освен че не са вредни за лозята, но и дават много доход.
Така например, ако в един декар лозе имаме 6 хубави череши, които да ни дадат по 50 кг. плод по 5 лв. кг. ще получим доход 1500 . лв. и б праскови по 30 кг. по 5 лв. кг.
към текста >>
13.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото“ ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно
убеден
, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека.
това, което един човек, колкото и да бил той учен, може да ни даде. За науката граници няма и не може да има. Смешно е да й се налагат такива. И ние твърдим, че науката, в лицето на редица свои първи представители, е навлязла отдавна в тая област, която г. Консулов като че ли счита за „ненаучна“, за „terra incognita“, за „забранена зона“, за област, в която само простите, суеверните или мошениците навлизат.
Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото“ ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно
убеден
, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека.
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят от живи и интелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия.“ В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление, и дали, наистина, както казва г. Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове“ е ненаучно обяснение на живота. (следва) Паневритмични упражнения, правени в местността „Боровец“, Ямбол НА ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развитието на съзнанието на хората и подготовката им за възприемане на истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх.
към текста >>
Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се
убедим
във великата разумност на Природата, която всичко направлява.
Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде.
Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се
убедим
във великата разумност на Природата, която всичко направлява.
Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата. Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейният език. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора — сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект.
към текста >>
14.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те са фанатични защитници на това, в което са
убедени
.
Ето защо те винаги достигат целта. която преследват, с усилена концентрираност и настойчивост в даденото направление. Те са скептици и консерватори и лесно се не подават на нововъведения. И никога не предприемат нещо, когато не са сигурни че ще постигнат задоволителен резултат. Но един път уверили се в нещо, те всецяло го възприемат и му остават верни до край.
Те са фанатични защитници на това, в което са
убедени
.
Също така те са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на това, което защитават. (следва) Дафинка Д-р Л. Доганова Ние се разделихме с нея на 2. декември т. г. — тя отлетя в отвъдния свят.
към текста >>
Чрез мене тя се запозна с окултизма и още тогава тя се
убеди
в основните учения на окултната наука и те й спомогнаха да разбира и изнася пред другите истините на християнството, в тяхната дълбочина и ширина, а не ограничено, едностранчиво, както въобще се разбират от съвременните богослови.
Във всички тях проличаваше нейната широка ерудиция и поетичен, цветист език. С нея аз се запознах през 1918 год. в гр. Русе, дето бяхме колеги с нейния съпруг. Тя имаше жива вяра в Бога, Исуса Христа и задгробния живот.
Чрез мене тя се запозна с окултизма и още тогава тя се
убеди
в основните учения на окултната наука и те й спомогнаха да разбира и изнася пред другите истините на християнството, в тяхната дълбочина и ширина, а не ограничено, едностранчиво, както въобще се разбират от съвременните богослови.
Ще завърша за нея с неколко извадки от писмото, което ч нейния съпруг ми изпратиха през 1937 год., след като са получили моята книга „Вечните истини“. Тя ми пише: . . . „откак я получихме, чела съм я и някой места много пъти препрочела. Тя чудесно хармонира евангелизма с окултизма.
към текста >>
15.
 
-
Но, ние пчеларите, бяхме напълно
убедени
от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти.
Наистина, врабчетата за да се прехранят, живеят в близост с човешките жилища, където се срещат зрънца, трохи и отпадъци от разпиляната и неизползувана храна, предназначена за домашните птици животни, но те ще отнемат такава нищожна част от храната им, че това съвсем не се забелязва, нито пък ще причини недояждане на кокошките, или ощетяване по този начин на стопанина им. Освен това, често пъти съм наблюдавал когато някое врабче или друго птиче кацне между хранещите се кокошки, привлечено от храната, то последните го прогонват. Така че на пръв поглед може да ни се вижда при тоя случай, че като се увират врабчетата между кокошките, ще изпоядат храната им и ще ги оставят гладни, а в същност не е така. Ще моля търпимостта на читателя, като се отклоня за малко, за да приведа един аналогичен пример, който също ще ни потвърди, че когато човек не поглежда нещата в тяхното истинско положение, може в някои случаи да се заблуди: Преди 5 — 6 години се построи в околността на града ни пчелин от пчеларското дружество, в лозята, на подходящо място. Някои от лозарите, които не са просветени в областта на пчеларството, поведоха борба за закриване на пчелина, тъй като помислиха, че пчелите ще изпоядат гроздето им.
Но, ние пчеларите, бяхме напълно
убедени
от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти.
Вярно е, че когато узреят лозята, чува се бръмчене на пчели из тях, но не трябва никой да вярва, докато сам не провери и се убеди, че пчелата поврежда гроздето. Ще забележите това, особено когато след дъжд непосредствено настъпи слънчево, топло време. Тогава от резката атмосферна промяна, някои зърна се пукват. По тия именно зърна каца пчелата и смуче само сокът — без да прегризва месестата част, като подсушава само открития сок на пукнатите зърна, които и без друго подлежат на гниене, а подсушени от пчелата, което човек не може да направи, тия зърна стават на тъй наречените по нас смокини (стафиди?). Ето как човек може да се заблуди, докато основно не провери нещата.
към текста >>
Вярно е, че когато узреят лозята, чува се бръмчене на пчели из тях, но не трябва никой да вярва, докато сам не провери и се
убеди
, че пчелата поврежда гроздето.
Освен това, често пъти съм наблюдавал когато някое врабче или друго птиче кацне между хранещите се кокошки, привлечено от храната, то последните го прогонват. Така че на пръв поглед може да ни се вижда при тоя случай, че като се увират врабчетата между кокошките, ще изпоядат храната им и ще ги оставят гладни, а в същност не е така. Ще моля търпимостта на читателя, като се отклоня за малко, за да приведа един аналогичен пример, който също ще ни потвърди, че когато човек не поглежда нещата в тяхното истинско положение, може в някои случаи да се заблуди: Преди 5 — 6 години се построи в околността на града ни пчелин от пчеларското дружество, в лозята, на подходящо място. Някои от лозарите, които не са просветени в областта на пчеларството, поведоха борба за закриване на пчелина, тъй като помислиха, че пчелите ще изпоядат гроздето им. Но, ние пчеларите, бяхме напълно убедени от наблюденията и пчеларската литература, че пчелата в никой случай не може да нанесе повреда на гроздовото зърно, поради анатомическото устройство на нейните челюсти.
Вярно е, че когато узреят лозята, чува се бръмчене на пчели из тях, но не трябва никой да вярва, докато сам не провери и се
убеди
, че пчелата поврежда гроздето.
Ще забележите това, особено когато след дъжд непосредствено настъпи слънчево, топло време. Тогава от резката атмосферна промяна, някои зърна се пукват. По тия именно зърна каца пчелата и смуче само сокът — без да прегризва месестата част, като подсушава само открития сок на пукнатите зърна, които и без друго подлежат на гниене, а подсушени от пчелата, което човек не може да направи, тия зърна стават на тъй наречените по нас смокини (стафиди?). Ето как човек може да се заблуди, докато основно не провери нещата. Въпросът за пчелина се отнесе в Министерството на земеделието, от където се даде мнението на компетентни, добре просветени лица в тая област, че пчелите не правят пакост на лозята и пчелина си остана и до днес.
към текста >>
16.
 
-
Не съм
убедил
тия хора да не се бият.
Аз по някой път като гледам, виждам нещата от друго гледище Някой казва, че много съм направил. Аз виждам, че много малко съм направил. Какво съм направил? Аз бих рекъл, че много съм направил, ако мога да туря ред и порядък в целия свят, всичките хора да бъдат щастливи. Сега хората се бият и аз седя и си казвам: много малко съм направил.
Не съм
убедил
тия хора да не се бият.
Толкоз съдии има, осъждат праведни хора. Казвам: не съм ги научил на тия закони. Много адвокати защищават кривото. И тях не съм научил. Много майки има, които не раждат и не отглеждат децата си както трябва — и тях не съм научил.
към текста >>
Трябва да сме
убедени
, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни.
Тя е просто преминаване през друга врата в пътя на живота, преминаване от едно състояние в друго. Промяната при смъртта е също така естествена, както променете на гъсеницата в какавида, и после в пеперуда. Смъртта е просто още една степен на развитие. Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно. Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства.
Трябва да сме
убедени
, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни.
Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде. И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни. Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
35), са не само способни за
убедителна
реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък.
Ако начинът на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага. Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й. Такава жена не ще ви благодари за всичко, което бихте сторили за нея, но ще търси страшно отмъщение за най-малкото нещо, което бихте пропуснали да не сторите. Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг.
35), са не само способни за
убедителна
реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък.
Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред.
към текста >>
са
убедени
астролози.
За изучването на астрологията не е необходимо непременно да се вярва в прераждането. Астрологията не се нуждае от база. която почива само върху вяра, а изисква основно изследване, което пък неопровержимо ще бъде последвано от „вярване“ (знание). Има много хора. които не вярват в превъплътявавето, при все това.
са
убедени
астролози.
Те обаче, след продължителни проучвания, непременно ще дойдат да признаят тези два закона. Законът Кар м а (самата дума означава действие, деяние. постъпка) не би поставил никого в недоумение. Кой мислещ човек би оспорвал съществуването на неумолимия закон за причината и последицата? Доказателства за това имаме всеки момент около нас.
към текста >>
Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе
убеди
в тая истина.
Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпнат и цъфнат, в нашите осиромашели души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тази животворна плазма, която ни прониква,, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили. Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята.
Всеки трябва да направи опит ред години, за дасе
убеди
в тая истина.
Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбирам, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи.
към текста >>
(липсва следващата страница) Към нашите четци С издаването на тази втора книжка от списанието ни Всемирна Летопис, с толкова разнообразно и интересно съдържание, илюстровано с много портрети, картини и фигури,
убедени
сме, че задоволяваме, повече отколкото се очакваше, нуждата и интереса на нашите четци, които желаят да придобият солидни знания за живота.
— въобще приказки, които ме беше срам да разправя мъжу си. Бре в черква ходих, свещи палих, парастаси плащах, дано този глас се махне, но ето още ни тревожи. И важното е, че така силно вика, че и съседите го чуят, та вече ме е срам от хората. Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите? — запитахме я ние.
(липсва следващата страница) Към нашите четци С издаването на тази втора книжка от списанието ни Всемирна Летопис, с толкова разнообразно и интересно съдържание, илюстровано с много портрети, картини и фигури,
убедени
сме, че задоволяваме, повече отколкото се очакваше, нуждата и интереса на нашите четци, които желаят да придобият солидни знания за живота.
Съчувствените отзиви, които получаваме от столицата и провинцията и в които се оценяват добре както достойнствата на това, единствено по рода си у нас, списание, така и удивителните жертви в труд и средства, които правим в днешните извънредно тежки условия, съставляват за нас една ценна гаранция за успеха на това дело и един източник на кураж и енергия за продължаването му. И ние считаме за приятен дълг да изкажем тук на всичките тия благородни наши съчувственици и братя, които ни подкрепиха словом и делом, нашата сърдечна благодарност. Като нас, те преживяват мъчнотиите и спънките, които срещаме за преуспяването на инициативата ни в тия времена на безмерно груб материализъм у повечето българи и даже на слепота, на жалък егоизъм и неоправдано бездействие у некои уж духовни хора, и затова чувствуват желанието да ни насърчат според силите си, за да можем да изкараме кораба на народното пробуждане и свестяване на спасителния брег. При все това, ние намираме за необходимо да се обърнем отново с този апел както към нашите, записали се до сега, абонати, така и към всички четци, които се ползват от прочитането на намерени в други ръце екземпляри от списанието. Това дело е неимоверно важно и трудно!
към текста >>
18.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат
убедително
на слушателя.
Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни. От казаното се вижда, колко плодотворен се явява окултизмът в практическия живот. Ако некой заеме своите символи от един материалистичен мироглед и с тях почне да занимава децата, тези символи ще произведат малко впечатление върху последните. Те ще бъдат символи пресилени, измислени, принудени.
Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат
убедително
на слушателя.
Когато некой говори в образи, на слушателя действа не само това, което той слуша, но още и друго: една духовна струя отива от говорителя към слушателя. Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина.
към текста >>
Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа
убедително
.
Ако говорителят сам не е проникнат от гореща в своя символ, той няма да произведе никакво впечатление на слушателя си. За да могат думите на говорителя да подействат, той трябва да вярва в своите символи като в действителност. А това може само този, който е запознат с окултизма и от там е почерпил своите символи. Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото.
Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа
убедително
.
В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело. Ако педагогиката почне да черпи от жизнения източник на окултизма, тя ще се оживотвори.
към текста >>
Материалистът е дълбоко
убеден
, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия.
Пропуснатото през този период не може по-после да се навакса. Материалистичният възглед може да направи много грешки в това отношение. Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет. Тя неуморно се бори против простата тренировка на паметта и измисля най-хитроумни методи, за да не усвоява детето по памет това, което още не може да разбере. И какво е това „разбиране“, за което говорят?
Материалистът е дълбоко
убеден
, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия.
Той мъчно би се убедил, че за разбиране на явленията има нужда и от другите душевни сили поне толкова, колкото и от ума. Изразът, че можем да разбираме със сърцето, чувството и душата си, както разбираме с ума си, не е прост фигуративен израз. Понятието е само едно от средствата за разбиране на околния свят. Само материалистът го счита за единствено средство. Обаче, не са малко и такива хора, които не считат себе си за материалисти, но при все това не признават друг познавателен способ, освен умственият.
към текста >>
Той мъчно би се
убедил
, че за разбиране на явленията има нужда и от другите душевни сили поне толкова, колкото и от ума.
Материалистичният възглед може да направи много грешки в това отношение. Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет. Тя неуморно се бори против простата тренировка на паметта и измисля най-хитроумни методи, за да не усвоява детето по памет това, което още не може да разбере. И какво е това „разбиране“, за което говорят? Материалистът е дълбоко убеден, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия.
Той мъчно би се
убедил
, че за разбиране на явленията има нужда и от другите душевни сили поне толкова, колкото и от ума.
Изразът, че можем да разбираме със сърцето, чувството и душата си, както разбираме с ума си, не е прост фигуративен израз. Понятието е само едно от средствата за разбиране на околния свят. Само материалистът го счита за единствено средство. Обаче, не са малко и такива хора, които не считат себе си за материалисти, но при все това не признават друг познавателен способ, освен умственият. Такива хора считат своя мироглед, може би, за идеалистичен или даже за духовен.
към текста >>
Този, който се отдаде на изучаването му, ще се
убеди
, че той съвсем не е фантастичен, както мнозина още мислят.
Обаче, мирогледът на окултизма е в състояние да даде такъв такт. Ние можахме да зачекнем тук само някой педагогически въпроси от гледището на окултизма. Нашата задача беше да посочим на неговата културна мисия в областта на възпитанието. За да стане възможно изпълнението на тази негова мисия, трябва разпространение на окултизма във все по-широки кръгове. А за да бъде възможно последното, необходими са две условия: - Обществото трябва да се освободи от предразсъдъците относно окултизма.
Този, който се отдаде на изучаването му, ще се
убеди
, че той съвсем не е фантастичен, както мнозина още мислят.
С тези думи не упрекваме никого, защото такова едно отнасяне към окултизма е напълно естествено при съвременните условия на образованието. Болшинството при съвременното материалистично образование трябва да счита окултистът за фантазьор и мечтател. При повърхностно разглеждане на въпроса друго заключение не е и възможно, тъй като на пръв поглед изглежда като да съществува най-голямо противоречие между духовната наука, от една страна, и всичко това, което съвременната култура счита като основа на един добър мироглед — от друга. Само при по-дълбоко изследване се открива, че съвременните въззрения изпадат в неизбежни противоречия, ако не вземат за основа окултизма. Даже нещо по-вече: при такова по-дълбоко изследване се открива, как съвременните въззрения, доведени до крайните си логически заключения, сами водят към окултизма.
към текста >>
________________________ 1) Ясновидството е един факт, в чието съществуване човек може да се
убеди
по научен, експериментален път.
От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила. Това е тайната на бъдещето развитие. Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“.
________________________ 1) Ясновидството е един факт, в чието съществуване човек може да се
убеди
по научен, експериментален път.
По това ще има статия след няколко броя за едно общо предварително ориентиране. В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“. 2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр.
към текста >>
И ние бихме се показали скептици за гаданието с числа, но теорията на Сефариала е твърде
убедителна
.
Той отрича, че числата сами по себе си притежават окултна сила, но настоява, че могат да се употребяват като символи на духовните неща, поради точното съответствие между материята и духа, според което всека материална форма е външен израз на известна духовна сила. Като изхожда от това становище, той свързва числата с буквите (които също се приемат за символи) и, което е още по-важно, с планетите на нашата слънчева система, със слънцето и месеца. Според него, числата са символи и на тях, символи на духовни сили, които тук работят. Нашето заключение от това е, че той ни дава един аргумент за астрологията, който, във всеки случай, не може да бъде отхвърлен без внимателно разглеждане. Сефариал дава много разяснения по въпроса за предсказването с помощта на числата, като твърди, че подсъзнателното „аз“ на гадателя налага символистичния смисъл на употребените числа, с които предвижда събитията и предава своето видение на другите Самите числа, очевидно, са безсилни да определят събитията.
И ние бихме се показали скептици за гаданието с числа, но теорията на Сефариала е твърде
убедителна
.
Самуел Р. Уелс ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) IV. ТЕМПЕРАМЕНТ „Направи го от калена глина, както на такава висока съдба прилича, и повели му да управлява“. Марвел При изучване на характера по неговите физически прояви, първото условие, което трябва да бъде отбелязано, е темперамента.
към текста >>
Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се
убеди
, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват.
Явно е, че в названията на физическата или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент. Изглежда, че тази система е един вид превод или преработка на астрологическата или научната хиромантия за употребление от народа и тя е на особена чест у циганите. Както и да бъде, сигурно и физическата хармония е твърде стара и тя безспорно е упражнила голямо влияние върху работите на учените хироманти. За начитащия в изучването на хиромантията, обстоятелството, че в много съчинения двете системи неясно са свързани и преплетени, може да причини голямо объркване и несигурност. Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта.
Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се
убеди
, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват.
При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност.
към текста >>
ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се
убеди
, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература.
Карма В брой 153 от 2 юли 1913 год. на „Биржевьiя Вѣдомости“ се съобщава следната случка: На пътя между Калушин (Варшавска Губерния) и Новоминск се преобърнала една кола, натоварена с гледжосани тухли, и смазала коларя. Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив. И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек. Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал.
ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се
убеди
, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература.
Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства.
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Окултистът е твърдо
убеден
, че без да се изследва самата действителност, която ни заобикаля, не може да се получи правилен отговор нито на един от въпросите, които вълнуват човешкия дух.
Днес има много назрели обществени въпроси. Особено след последните събития, които разтърсиха издъно обществения организъм, трябва да се вземат бързи мерки. Като почнем да се занимаваме много с онзи свят, ще се отчуждим твърде от този, и с това ще станем неспособни да разрешим задачите, които самият живот ни налага. А щом една философия не може да разреши тези задачи, тя не е ли безполезна за днешното време? “ На горното може да се отговори така: Преди всичко, трябва да се каже, че окултизмът не е плод на философски спекулации, защото съдържанието на окултизма са фактите, добити чрез опит и наблюдение.
Окултистът е твърдо
убеден
, че без да се изследва самата действителност, която ни заобикаля, не може да се получи правилен отговор нито на един от въпросите, които вълнуват човешкия дух.
Не ще съмнение, колкото нашите познания за действителността са попълни, толкоз сме по-способни работници в нея. Но окултизмът казва, че само материалистичното й изследване не ни запознава с нея, защото тя си има и духовна страна. Действителността има две страни : физическа и духовна. Изследването само на едната страна ще ни даде едностранчиво познание за действителността.В същност, дълбоките причини на всичко съществуващо, дълбоките пружини, коренът на всички явления се крие в духовния мир. Без да се изучат духовните закони, не може да се разбере човекът, а и целият живот.
към текста >>
Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-
убедителна
от теориите на други по-малко велики мъже.
Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум.
Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-
убедителна
от теориите на други по-малко велики мъже.
Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му.
към текста >>
Чувстваме се
убедени
, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали.
Чувстваме се
убедени
, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето.
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Убедена
съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви.
Срещате някога едно лице и го отбягвате. Постъпката ви изглежда глупава. Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг. Тези са погледите и лъчите, чрез които паметта може да се докосне до физическия мозък, те са указанията на едно минало, което другояче не може да се разбере. И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък.
Убедена
съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви.
След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота. А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“. Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“.
към текста >>
Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако
убедиш
едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице.
Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди. Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще. Тази е, на късо изложена, теорията за прераждането. Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет.
Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако
убедиш
едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице.
Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева.
към текста >>
Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече
убеден
материалист.
Затова именно той приема науката и отхвърля религията. В време на борбата става една интересна смяна. Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист. Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия.
Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече
убеден
материалист.
И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани.
към текста >>
Гласът после й казва, че тя може би ще се
разубеди
в това, в което сега вярва, може би ще разбере, че се е лъгала.
Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари. Гласът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите, от другарите. Тя казва, че знае и това. Гласът след това я пита: готова ли е за жертва, за жертва безименна, тъй че никой, никой да не знае, чия памет да почете. Тя казва, че не се нуждае нито от благодарност, нито от съжаление, че не иска да работи за име.
Гласът после й казва, че тя може би ще се
разубеди
в това, в което сега вярва, може би ще разбере, че се е лъгала.
Тя отговаря, че знае и това, и при все това иска .да влезе. И тя прекрачва прага. Един глас извиква отзад: „Глупачка“. Но друг глас долита в отговор: „Светица! “ Казано е, че величието на един народ не се състои в големината на територията му, нито в броя на населението му, нито в неговото минало, а само във величието на идеалите, които го въодушевяват.
към текста >>
Аз не само че мисля, но съм и
убеден
, какво това е единственото основание на тази увереност.
Туй не е съвършено вярно. Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност? Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален?
Аз не само че мисля, но съм и
убеден
, какво това е единственото основание на тази увереност.
Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост.
към текста >>
За да се
убедим
в тези влияния на Нептун, достатъчно е да проучим хороскопите на Шелей, Китс, Лисит, Рубенщайн, Рудолф Щайнер и др.
един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр. Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен, интуитивен, във всичко различен от обикновеното, всекидневното. Под това влияние характерът може да се види странен и непонятен, но оригинален и във всеки случай интересен. Такива хора са врагове на всичко делнично, на всяко имитиране. Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното.
За да се
убедим
в тези влияния на Нептун, достатъчно е да проучим хороскопите на Шелей, Китс, Лисит, Рубенщайн, Рудолф Щайнер и др.
От околната среда на новороденото дете Меркурий представлява в хороскопа по-младите братя и сестри. За действието на Меркурий в разните знакове ще се говори по-сетне. Меркурий (Хермес) е бил син на Юпитера (Зевса) и на Майа (богиня). Представляват го като посланик на боговете и като божи син, у него се проявява голямо неспокойство, лъжливост, Остроумие и крадливост. Той напр.
към текста >>
Понеже не всички четци са
убедени
окултисти, трябва да подчертаем тука, че интервалите между един и друг земен живот па една душа може да бъдат и цели векове.
Това са най-новите съобщения на Д-р Самона. Явно е, че тук имаме повторно превъплътяване на една душа, макар че Самона в своята крайна предпазливост не го казва нарочно. Трябва да чакаме, у момичето да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване. Когато настъпи този момент, тогава ще стане ясно за онези, които отхвърлят мисълта за превъплътяването, било защото не могат да го обяснят с днешната академическа психология или защото са фанатизирани монисти и противници на всякаква метафизика. За окултиста мисълта за повтаряното преживяване на земята е основна истина.
Понеже не всички четци са
убедени
окултисти, трябва да подчертаем тука, че интервалите между един и друг земен живот па една душа може да бъдат и цели векове.
Доказателствата за това са още твърде оскъдни. Но доста много доказателства имаме за бързо превъплътяване на душите на рано починали деца. Такъв е и случаят, за който ни съобщава Д-р Самона. Предсказания за 1914 година. Всяка година излизат двата английски астрологически алманаха от Рафаел и Задкил.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Писмото завършваше така: „аз съм
убеден
, че вие не сте от ония учени, които мислят, че знанието се свършва там, дето повече не се знае“.
Но той не ме познава. . , — При все това, прочетете писмото. — То е наистина адресувано за мен. Харвей Шмидт апелираше към моята доброта и доверие. Той ме заклеваше да дам съдействие на госпожа Ламберт, неговата ученичка и сътрудница.
Писмото завършваше така: „аз съм
убеден
, че вие не сте от ония учени, които мислят, че знанието се свършва там, дето повече не се знае“.
— Нима вие сте ученичка на Харвея Шмидта? попитах аз с благоговение. Целият свет знае за тоя човек, който поотвори вратата на неоткритите още тайни на живота. — Баща ми го познаваше още от младини. Аз се срещнах с него случайно.
към текста >>
— Ето какво, госпожо, ако искате да ме
убедите
, че притежавате магическа сила, направете пред мен некое чудо . .
— Или, по-вярно, защото ще ви хвана в лъжа? — Тя протегна ръка към мен: — Днес в 7 часа дъщеря ми ви каза: „аз зная .... зная .... живот ми липсва“. Аз извиках от учудване: наистина, тия думи бяха казани, и аз бях уверен, че никой, освен мен, не ги е чул. Дали не е била скрита в съседната стая? Едно лошо съмнение ме обзе . .
— Ето какво, госпожо, ако искате да ме
убедите
, че притежавате магическа сила, направете пред мен некое чудо . .
най-простото макар . . . Ето преместете това перо със силата на вашия поглед . . . Тя спокойно отговори: — Не, аз няма да направя нищо такова, което ви наричате чудо .
към текста >>
Аз изпълних желанието й и се
убедих
, че пред мен стои една здрава и енергична натура.
Аз отидох. Това не бе астрално явление, не — то бе жива жена. — Опитайте пулса ми, чуйте биенето на сърцето ми; уверени ли сте, че аз съм напълно нормална? Искам да зная това точно! каза ми тя.
Аз изпълних желанието й и се
убедих
, че пред мен стои една здрава и енергична натура.
И й казах това. В тоя момент Мария шавна. Трябва тя да спи. Не желая да ме види. Кой знае, може би да ме чувства.
към текста >>
Аз съм напълно
убеден
, че спагирците са познавали и използвали тоя уред.
Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура. Лековитите треви действат чрез своите лъчеизпускания. Спагирското изкуство да извличат само лековития фактор от растенията, според моето скромно мнение, се е състояло в това, че различните групи от растения чрез кипене и т. н. отначало се поставят в еднаква полярност, като това, което сега опитвам. Чрез махалото може да се проследи процеса и да се види, кога е достигната, поляритета.
Аз съм напълно
убеден
, че спагирците са познавали и използвали тоя уред.
Силата на разтворите „Многото помага много! “ Така мислят мнозина при приемането на лекарства и затова не вярват в действието на хомеопатичните разтвори. А че последните наистина са твърди дееспособни, показва невралната анализа, чрез която може да се констатира действието на хомеопатичните лекарства върху тялото. Още по-добре може да се наблюдава това действие при ония, които падат в магичен сън. Като се допре до тях затворено шише с някакво хомеопатично лекарство, което им е съвсем неизвестно, те узнават лековитото действие на разтвора и достатъчни е да подържат известно време шишето върху болната част па тялото си, и лекарството веднага почва да действа.
към текста >>
Аз съм
убеден
, че някои хора са развили в себе си допълнителното, тънкото чувство, посредством което те възприемат, същността на нещата.
Длъжен съм да го кажа скоро. Аз имам предчувствие, че е близка голямата промяна, Аз чувствам. не. аз зная, че слънцето на моя живот бързо залязва, Тия думи предизвикаха у мен въпроса за предчувствията. — Да, аз вярвам в тях, отговори той сериозно и откровено. За себе си имам достатъчно опити в това отношение.
Аз съм
убеден
, че някои хора са развили в себе си допълнителното, тънкото чувство, посредством което те възприемат, същността на нещата.
Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия: такива скоро са ме посещавали във вид на съновидения. Но неотдавна, тяхната важност за мене съвсем се изясни. Експерименталният, учен може да игнорира фактите на окултните възприятия, но аз вярвам твърдо и съзнателно в тях. понеже зная. че тия факти съществуват.
към текста >>
Преди два дни аз имах твърде
убедително
преживяване в това отношение.
Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия: такива скоро са ме посещавали във вид на съновидения. Но неотдавна, тяхната важност за мене съвсем се изясни. Експерименталният, учен може да игнорира фактите на окултните възприятия, но аз вярвам твърдо и съзнателно в тях. понеже зная. че тия факти съществуват.
Преди два дни аз имах твърде
убедително
преживяване в това отношение.
Почивах си, както ей сега, на канапето, мислено зает с писмото, което се готвех да напиша вечерта. Ненадейно вратата се отвори и в кабинета ми влезе сестра ми2). Тя ми се поклони и мълком се доближи към мене. Аз бях така учуден, че продължавах да мълча и лежа. Тя дойде по-близко.
към текста >>
С една реч, от всичко гореизложено, на късо, всеки ще се
убеди
, че списанието „Всемирна Летопис“, по съдържанието си е наука за живота, то разяснява и показва, как да се прилага Христовото учение на дело и, поради това, е необходимо за всекиго.
То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др. Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др.
С една реч, от всичко гореизложено, на късо, всеки ще се
убеди
, че списанието „Всемирна Летопис“, по съдържанието си е наука за живота, то разяснява и показва, как да се прилага Христовото учение на дело и, поради това, е необходимо за всекиго.
То трябва да бъде настолна книга във всяко семейство и да краси всяка училищна, читалищна и частна библиотека. И по външност, списанието няма подобно на себе си в България: печата се в обем две печатни коли голям формата, в 32 страници по 3 колони дребен гармонд, на първокачествена, при сегашните условия, хартия (холцфрай) и с много илюстрации: картини, портрети, фигури и чертежи. Годишно излизат, 10 книжки и струва 100 лева за година. Сравнително с цената на другите, общо литературни списания. „Всемирна Летопис“ е най-евтиното, при постоянното поскъпване на хартията, печата, клишетата и пр., което пие предвидихме още през мес.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се
убеди
човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото.
Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др.
Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се
убеди
човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото.
Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер. Както казахме и по-горе, доказателствата на окултизма ще разгледаме в специални статии на страниците на това списание. Тук само ще кажем, че съществуването на ясновидството, човешката аура, невидимия свят и пр. могат да се докажат експериментално.
към текста >>
Даже и тогава той е
убеден
, че сънува и ще се пробуди скоро.
„Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото). Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов свят. „Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“. Той вижда приятелите си около себе си, но скоро открива, че не може да се съобщава с тях. Той им говори, а те не показват, че го виждат; той се опитва да се допре до тях и вижда, че не им прави никакво впечатление.
Даже и тогава той е
убеден
, че сънува и ще се пробуди скоро.
Но постепенно той достига да констатира, че е вече умрял“. Интелигентните умрели разсъждават: те мислят, чувстват, прочее, те са живи. Колкото за просветения дух,той открива в наблюдавания факт потвърждение на философските си мнения, явното разрешение на великата човешка загадка. Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1. Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са.
към текста >>
Красноречива и
убедителна
, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества.
Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм. * * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер. Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера. Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници.
Красноречива и
убедителна
, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества.
След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция.
към текста >>
Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го
убедила
, че има да изпълни една мисия от Провидението.
След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция.
Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го
убедила
, че има да изпълни една мисия от Провидението.
Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея. Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с уважение към нейните съвети. Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню. Всеки ден те се събирали на тайни разговори. И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз.
към текста >>
Царицата не могла да се
убеди
.
Той бе отрупан с почести: царят му даде чин на дивизионен генерал, с право да носи униформата на тоя чин. Малко по малко, той стана абсолютно независим и, като висока чест, получи разрешение да влиза в апартаментите на царя и царицата, когато му беше угодно, без никакво предизвестие. Учудена от това, как може един такъв човек, надарен с такива извънредни сили, да не притежава никаква официална титла, нито поне титлата доктор на медицината, императрицата се разпореди да му се даде един докторски диплом от московския университет. Но понеже тоя руски диплом не бе достатъчен да му даде право да практикува медицината в Франция, тя помолила французкия посланик в Петроград да направи нужните постъпки, за да се даде такъв диплом на нейното протеже от французкото правителство. Французкият посланик, обаче, отговорил, че това нещо е невъзможно, тъй като нито един диплом в Франция не се дава honoris causa.
Царицата не могла да се
убеди
.
Възползуване от пътуването си в Франция, когато руските владетели пристигнаха в Компиен, тя запитала една вечер, след обеда-гала, Валдек-Русо, тогава председател на министерския съвет, дали не му е възможно да нареди да се даде един диплом за доктор на медицината на „учения“ Филип. Валдек-Русо останал за минута смутен: той не очаквал подобно искане. Итребало да обясни на царицата, че не е в неговата власт да направи исканата услуга, понеже докторския диплом се добива в Франция след специално учение и след успешно минати мъчни изпити. — Може-би, казала царицата, г. председателят на републиката ще направи това?
към текста >>
С нея се доказва научно, по един
убедителен
начин, истинността на твърдението на ясновидците, че съществува четвърто измерване и че времето и пространството се сливат.
Всичките тия разобличения на г. Бостунич, както и съобщенията му за прераждането на некои велики хора, ще заинтересуват, вярваме, мнозина наши четци. — Теорията на Айнщайна. Редакцията ни получи няколко брошури и статии, съдържащи изложение на новата теория на професора Айнщайна, която изтъква интересните негови изследвания по въпроса за всемирната гравитация (притегляне). Според Фламарнона, теорията на пражкия професор прави цяла революция в науката, която бе възприела досега мнението на Нютона.
С нея се доказва научно, по един
убедителен
начин, истинността на твърдението на ясновидците, че съществува четвърто измерване и че времето и пространството се сливат.
Това произтича от принципа на относителността (релативитета). Пространството, както обяснява Дермангемъв списанието La Connaissance (кн.II, 1920 г.), е относително и свързано с времето, което става така неговото четвърто измерване; неговото протежение е изменчиво; то не е безкрайно; гравитацията има за резултат да сгъва пространството отвън навътре и всичките линии са вгънати. Констатирани са последици от тоя принцип: изместване на браздите на слънчевия спектър към червения цвят, отклонение на светлината чрез тежината (наблюдения на слънчевата еклиптика от 29. май 1919 г.) и преместване на перихелия (най-близкото разстояние до слънцето) на Меркурий по 43 на столетие. ________________ 1) Според обявлението, лекциите бяха на следните теми: 1) „Тайна революция в света на оккултизма“, 2) „Ибсен как мистик“, 3) „Тайна жизни и смерти“, 4) „Оккультная история человека“, 5) „Достоевский, как мистик и пророк“, 61 „Християнство и оккультизм“ и 7) „Как жить и чем жить“.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Днес всеки
непредубеден
човек може по чисто научен път, с логическа последователност, да дойде до окултизма.
И наистина, представете си един честен днешен интелигентен, който е запознат достатъчно с природните науки. Ако той е учил религията в такава форма, в каквато се преподава в училищата, без опит да се постави тя в хармония с науката, той, разбира се, ще намери голямо противоречие между нея и науката. Ето защо, вместо нападки срещу материалиста, трябва да се покаже по какъв величествен начин може да се хвърли мост между религията и науката. Нека покажем, какви железни необорими факти говорят в полза на твърденията, които образуват ядката на всички велики религии в света. Целта на долните редове е да посочи някои от тези факти.
Днес всеки
непредубеден
човек може по чисто научен път, с логическа последователност, да дойде до окултизма.
Кратка биография на Райхенбах Карл фон Райхенбах е роден на 12. февр. 1788. година в Щутгарт. Следвал е по право и естествознание в Тюбингенския университет. След това отваря железарска фабрика, захарна и други фабрики.
към текста >>
Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се
убедила
, че параходът тръгнал.
13 години след откриването на Америка. А още преди него Рожер Бекон, един от великите умове на 13. век, за своите научни открития и идеи, е бил хвърлен в затвора. .Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира. Когато Аркрайт изнамерил първата предачна машина, народът мислел, че тя ще направи излишни техните ръце, и затова нападнал и разрушил машините.
Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се
убедила
, че параходът тръгнал.
Такива гонения е изпитал и Стефенсон, който пуснал първата железница в Англия. И Райхенбах е един от борците за нови идеи, които са носили мъченически венец. Днес вече неговите идеи се признават за верни, обаче, на времето си той е трябвало да се бори с предразсъдъците на своята епоха. Той бил изпреварил своето време, и затова не го разбирали. Най-голяма дейност той е развивал тъкмо в епохата, когато се повдигаше вълната на материализма, именно към средата на 19.
към текста >>
Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се
убедил
в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год.
Този отделен случай споменавам само за пояснение. От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време. Служещите обикновено я питали във време на магнетичния й сън за нейната следваща криза, за да бъдат готови за услужване. По това се говорило в къщи като за нещо обикновено. Г-ца Вайганд предсказвала всеки ден в кой час на следния ден ще падне в транс.
Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се
убедил
в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год.
в магнетичен сън, който ще трае непрекъснато (без събуждане) три седмици. Това се случило точно така. Г-ца Гиртлер също предсказвала своя транс. На 22. декември г-ца Цинкел казала в магнетичен сън (транс): „На 19.
към текста >>
И ето защо, между ония, които не са
убедени
в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него.
Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома. За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил. Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота.
И ето защо, между ония, които не са
убедени
в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него.
Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш). А основните идеи, развити в II-ия том, са: 1) двойниците на живите; 2) опитни явявания; 3) производителната мисъл на образите; 4) сцени на умиращи, виждани от разстояние; 5) изявления, които из- вестяват смърт ; 6) телепатически възбуждания ;7) явления, придружаващи смъртта ; 8) проявления и появявания и 9) в момента на умирането. Мотото към втория том е един цитат из гръцкия философ Сократ: Камил Фламарион, психист и астроном. „Никой не знае, що е смъртта, и дали тя не е най-великото от благата за човека.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с
убедително
добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения.
Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове.
Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с
убедително
добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения.
Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония. които са ме ръководили всякога в тоя род опити. Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите.
към текста >>
Жан Фино, е предговор, написан от тоя виден френски писател и
убеден
спиритуалист, към новоизлязлата книга на. г.
Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време. Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята. Ние бихме съумели доста да ангажираме нашите най-авторизирани литературни критици, да изследват от това гледище излезлите вече съчинения, проникнати от психическите издирвания, които все повече и повече влияят върху нашата научна, интелектуална и морална среда . . . 1) Тази статия на главния редактор на известното французко списание „La Revue Mondiale“ (Световен преглед), г.
Жан Фино, е предговор, написан от тоя виден френски писател и
убеден
спиритуалист, към новоизлязлата книга на. г.
Бурникел: Послесмъртните свидетели — сборник от опити и документарни доказателства за живота след смъртта.— Б. Р. 2) А професорът при софийския университет, г. М. Арнаудов: не се посвени да пише в една театрална бележка във в. „Мир“, че в България се занимавала с окултизъм, френология и пр. някаква си „полуинтелигентна публика“!
към текста >>
убедителното
н действащо върху духа устно внушение става по-лесно.
а гневът е една такава страст, която винаги причинява страдание на едно или на повече лица, и по тази причина дълг е вече на родителите и възпитателите да задушат тази наклонност у детето. Изглежда да е по-лесно премоделирането на една гневна натура, отколкото борбата против чувствените й наклонности. В първия случай играят, обаче, чисто моралните влияния, когато при чувствеността повече физическите обстоятелства. Ние няма да пропуснем да споменем още, че освен хирогномичните белези за гневлив характер, понякога и цветът на лицето дава да се потвърди взетото заключение от формата на ръката и че лицето на гневливия обикновено има един бледен, сивозеленикъв цвят, който при най-малкото възбуждане преминава в червеникав, а често пъти става и още по-бледен, когато избухне гневът. Борбата против гневливостта у децата обикновено е много по-лека, отколкото против другите пороци, защото гневливи- те лица, главно децата, повечето пъти имат горещо, благосклонно сърце и, чрез това.
убедителното
н действащо върху духа устно внушение става по-лесно.
Един друг порок, който, за съжаление, твърде често изпъква у децата, е леността. Не може да не признаем, че това често пъти трябва да отдадем на болнавото телесно разположение, но там, където случаят на е такъв, имаме тогава възможност да употребим всичко, каквото на представи педагогиката като лечебно сродство, за да направим да изчезне този порок. Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“.
към текста >>
Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се
убеди
да не върши това други път.
Така например, по навика на детето да свива ръцете си на юмрук, респективно пръстите, се заключава, че това дете има завистлив дух. Един такъв навик у децата твърде мъчно може да се премахне, но все пак трябва най-настойчиво да се лекува, щом се забележат първите признаци на свиването на пръстите. Завистта и скъперничеството са два морални недъзи, които дават твърде често повод за измама, кражба, даже и за убийство. Лекуването се насочва тогава пак според индивидуалността на детето. На едно добродушно дете трябва да се бие преди всичко на чувствата, за да се отвикне от тази страст.
Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се
убеди
да не върши това други път.
Съвсем другояче е при безсърдечните деца. При такива деца едва ли може да се постигне нещо чрез повдигане на моралното чувство. И там трябва да влезе в ролята си строгостта и наказанието. Страхът от наказанието трябва веднага да изпъква в началото и после, чрез самовнушение, да се повдигне и засили морала на детето. Един друг недостатък, който също твърде често се среща у децата и който често бива повече усилван от неразумни родители и роднини, е лакомството.
към текста >>
Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава
убедителна
логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи.
Следователно, при оптическите, респ. електромагнитните явления няма абсолютна едновременост. Това понятие тогава само добива смисъл, когато посочваме системата, от която става наблюдаването на нейното времетечение. Времето за нея е относително. Наблюдателната кула на проф.
Айнщайн в Потсдам Този математически начин на доказване крие в себе си такава
убедителна
логика, че не може да има и сянка от съмнение вжв верността на неговите изводи.
Възажения са възможни, първо, ако става въпрос за точността на опита ММ, следователно, и за верността на принципа С. Тази точност, обаче, според гледището на физиците е 99% следователно, далеч от всяко съмнение. Второ, ако се повдигнат възражения срещу предпоставките относително движението на светлината, стоящи във връзка със съществуването на етера. Етерната хипотеза, обаче, въобще не играе тук някаква роля, защото Айнщайновото доказателство си остава същото и ако оставим съвършено на страна етерната хипотеза и говорим само за „движение на светлината“, с еднаква скорост на разпространение по всички посоки (принцип С), без да си съставляваме някаква представа относително вида на това движение. Нещо повече даже, тази хипотеза трябва да се изостави.
към текста >>
За да се
убедим
в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него.
Е добре, достатъчно е да се донесе, в пространството с три измервания, това, което става в пространството с две измерения, което е сферическата повърхнина, за да се разбере, че вселената би могла да бъде едновременно крайна и безгранична. Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството. Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо. Защото хората често грешат като вярват, че въображението има по-могъщи крила от разума.
За да се
убедим
в противното, достатъчно е да сравним онова, което най-великите стари поети са могли да бленуват за звездния свод, със това, което модерната наука ни показва в него.
Друго сегашно схващане на вселената: спиралните мъглявости са като нашия млечен път. Ето, тогава, как се поставя нашата проблема. Нека оставим на страна, за минута, неправилното до някъде разпределение на звездите з нашата звездна система и нека предположим, че тя е еднородна. Какво е условието, за да стане стабилно това разпределение на звездите, под влиянието на всемирното притегляне? Отговорът, който ни дава пресмятането, е: за това кривината на пространството трябва да бъде постоянна, така че пространството да се затвори в себе си като една сферическа повърхнина.
към текста >>
духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници —
убедително
доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването.
Новите опити свидетелстват за материализацията на енергията, която представлява, в различни степени, известни свойства на материята: тегло, маса, инерция, структура. Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма. Тази енергия трябва да се изучи с физически средства, и метапсихията трябва да заинтересува физиците толкоз, колкото и психолозите. Хжрярд Карингтон, от Ню-Йорк, автор на знаменити трудове за физическите и психо-физиологическите условия на медиумничеството, е установил електрическите и физическите методи, с които може да се разширят, улеснят и контролират свръхнормалните явления. Г-жа де Селтжр и Драйтжн Томас, от английското дружество за психически издирвания, докладвали своите опити с общия им медиум, г-жа Осбърн Леонар, които в по-голямата си част имат характер на book tests и на newspapers rest, т. е.
духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници —
убедително
доказателство за верността на известията от задгробният свят и за действителността на преживяването.
Д-р Шренк-Ноцинг, германски делегат, привел един типичен случай на чести посещения от духове — тоя в Хопфгартен, близо до Ваймар, станал през мес. февруари м. г. м който е бил предмет на едно съдебно изследване: самопроизволно преместване на разни предмети, манифестации от различен род, вследствие на излъчване на жизнени сили у един тежко болен и констатирани от десетки полицейски агенти с началника им. Емил Манйен, французки делегат, който лекувал невроза чрез внушение, препоръчал, в подкрепа на обикновената медикация, средствата, произходящи от съвестното изучване на медиумите. Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Няма да получат онези, които не са твърдо
убедени
, че ще получат.
Затова добре е последният за да държи постоянно вниманието си съсредоточено, да брои движенията на махалото, като при всяка промяна в формата на движението да почва отново. Препоръчва се при изследването изследвачат да бъде обърнат с лицето си към юг — в магнетичния меридиан, според проф. Бер. Стаята трябва да бъде светла, но директната слънчева светлина трябва да се избягва. Близо до изследвана, особено откъм гърба му, не трябва да има хора, защото тяхното влияние често спира или изменяна формата на движенията. Не всеки може да получи отговори с махалото.
Няма да получат онези, които не са твърдо
убедени
, че ще получат.
Който не получава отговори въпреки вярата си, не трябва да се отчайва, а да постоянства. — Това е една способност, която може да се придобие. III. Движенията на махалото Когато махалото се държи върху неутрална основа — напр. парче нов, неупотребяван за нищо вестник, то не прави никакви движения. Но ако под пръстена се тури един подходящ обект — портрет, ръкопис, дълго употребяван от известно лице предмет, метал или минерал в момента, когато в конеца и пръстена е преминало вече одичното лъчеизпускане на експериментатора, махалото започва да прави движения — кръгове, прави линии или елипси.
към текста >>
Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и
убеден
, но абсолютно искрен, безбожник.
Материализмът — учение погрешно, непълно и недостатъчно. „Не вярвайте на външността". Коперник. Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от астрономията до биологията. Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1).
Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и
убеден
, но абсолютно искрен, безбожник.
С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно. Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър.
към текста >>
И преди всичко, как да се обясни, без природно сродство, тази фамилна прилика, която бие в очи и на най-малко
предубедените
хора, когато се сравнят помежду им сярата, селения и телура, или хлора, брома, йода и флуора, или пък известни групи метали?
Но и самият Лавуазе, когато прогласи тази истина, не е вярвал никак, че тя е последната дума. С постепенния напредък на науката стана все по-очевидно, че и простите тела са резултат от дълга еволюция. Ако те ни се струват неизменни, както звездите ни се представляват неподвижни, то е, защото времето, с което разполагаме, е, както и пространството, в което се движим, несъразмерно с времето и пространството, с които природата си служи в работата си. То е още и затуй, защото уредите, с които разполагаме досега, за да хващаме атомите, само одраскват повърхнината, без да засегнат сърцевината. Вече старата класическа химия ни е донесла „моралните“ доказателства за единството на материята.
И преди всичко, как да се обясни, без природно сродство, тази фамилна прилика, която бие в очи и на най-малко
предубедените
хора, когато се сравнят помежду им сярата, селения и телура, или хлора, брома, йода и флуора, или пък известни групи метали?
Тия очебиещи аналогии са в основата на всички естествени класификации, най-оригиналната и най-пълната от които е, несъмнено, онази, с която руският химик Димитри Менделеев е свързал името си: когато той подрежда елементите, според възрастващото им атомическото тегло, констатира се, че деветият от тях прилича на първия, десетият на втория и т. н. Тази периодичност е тъй добре установена, че известен брой „дупки“ (празнини), останали бели в първоначалната листа на Менделеев, са се запълнили съвсем естествено от подирните открития на новите елементи. Този е първият факт, който ни кара да приемем, че съществува взаимна зависимост между простите тела. Ето и друг, също така внушителен. Когато, преди около 80 години, установиха първите листи на атомическите тегла, химиците с изненада констатираха, че като се вземе за единица онова на водородния атом, почти всички други се изразяват с цели числа: 12 за въглерода, 14 за азота, 16 за кислорода и т. н.
към текста >>
Но аз съм напълно
убеден
в истинността им по свой собствен опит и нищо не може да ме
разубеди
, че не стават“.
Понеже детето беше здраво и нищо подозрително не даваше да се предвижда лоша случка, жена ми не се разтревожи. Обаче, когато се завърнах след 3 — 4 часа в къщи, намерих я бяла като платно. Тя едва можа да ми разкаже, какво се е случило: детето играело със слугинята и дигало весело врява, но отведнъж замлъкнало и жена ми попитала от другата стая: „какво стана с детето? “ Слугинята отговорила смееща се: „нищо, то се преструва.“ Но понеже след малко пак не му се чул гласа, обезпокоената майка отърчала в другата стая и намерила детето прихлупено върху чергата, устата и носа му някак механически се запушили от чергата и то, не можейки да диша, се задушило. Едва с големи усилия сполучили да го възвърнат в живота.“ И полковника прибави с дълбока искреност: „как стават тия работи—не зная.
Но аз съм напълно
убеден
в истинността им по свой собствен опит и нищо не може да ме
разубеди
, че не стават“.
гр. Сливен. Съобщава: С. Г. Загадъчната къща в Братислав. Господин I. М., директор в К. н./О.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
той се е
убедил
в реалността на телепатията, като резултат на експериментите с г.
не трябва да мине неотбелязана. В нея той се застъпва за основаването на една народна лаборатория по физика и така се почна движението, което доведе, неколко години по-късно, до учредяването на народната лаборатория по физика в Бъшей, поддържана, макар и ненапълно, от правителството и широко контролирана от учените дружества. По отношение на психични въпроси, интересът на Сър Оливър датира още от първите седемдесет години, когато той се е запознал с Едмънд Гърней, който е посещавал неговите сказки по физика и който ги е представил на Ф. У. X. Майера. Обаче, едвам в 1884 г.
той се е
убедил
в реалността на телепатията, като резултат на експериментите с г.
Гътри (описани в протоколите на дружеството за психични издирвания, 11, стр. 189, и в Survival of Man — преживяването на човека, — стр. 39), и само в 1889 г. доказателството за преживяването е направило върху него сериозно впечатление. Около това време неговите експерименти с г-жа Пайпер са го довели до заключението, че явленията не може да се обяснят чрез каква и да е експериментално установена теория на телепатията, и той постепенно е възприел ефикасната хипотеза, че некои съобщения може наистина да се дължат отчасти на действието на обезплътена душа.
към текста >>
Г-н Едуард Клод, който, както изглежда, е повтарял некоя безотговорна клюка, е твърдял или предполагал, че убежденията на Сър Оливър Лодж са следвали неговите желания; че той е искал да вярва в безсмъртието и затова лесно се е
убедил
чрез съвсем недостатъчни докателства.
Около това време неговите експерименти с г-жа Пайпер са го довели до заключението, че явленията не може да се обяснят чрез каква и да е експериментално установена теория на телепатията, и той постепенно е възприел ефикасната хипотеза, че некои съобщения може наистина да се дължат отчасти на действието на обезплътена душа. От самото начало на неговите издирвания — последвани от сеанси със Еузапия и други медиуми — Сър Оливър е бил в тясна връзка с дружеството за психични изучавания, и в годините 1901 — 3 той е заемал председателското място. В продължение на неколко години г. Майерс е бил, може би, негов най-интимен приятел, и читателите ще си спомнят неговата красноречива и напълно достойна дан към заминалия водител — в протоколите (Proceedings) XVlI, и в „Преживяването на човека“, стр 34. Еузапия По този случай заслужва може би да се възрази на едно твърдение, което доби известен кредит преди малко време.
Г-н Едуард Клод, който, както изглежда, е повтарял некоя безотговорна клюка, е твърдял или предполагал, че убежденията на Сър Оливър Лодж са следвали неговите желания; че той е искал да вярва в безсмъртието и затова лесно се е
убедил
чрез съвсем недостатъчни докателства.
Г-н Клод се е заблуждавал. Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време на въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването на електрическите вълни, и, доколкото е мислил изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“. Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения. Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес. Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини.
към текста >>
Окултистите са
убедени
, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло.
Книгата, в която той обяснява системата си, сега е под печат. Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му. Представете си, прочее, Коперник и Галилей да са били почетени единствено поради това, че виещите чакали на съвременната им спекулация са се угоили, пасейки из мозъка на тия велики хора! Друг е въпросът дали изнамерванията на Keely могат в наши дни да добият индустриален успех. Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма.
Окултистите са
убедени
, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло.
Keely е твърдо убеден, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач. Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува.
към текста >>
Keely е твърдо
убеден
, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач.
Умре ли той сега, неговата фигура би останала в историята също тъй велика, както и ако хиляди спекуланти биха спечелили по 10 милиона всеки един, благодарение на откритията му. Представете си, прочее, Коперник и Галилей да са били почетени единствено поради това, че виещите чакали на съвременната им спекулация са се угоили, пасейки из мозъка на тия велики хора! Друг е въпросът дали изнамерванията на Keely могат в наши дни да добият индустриален успех. Силата или силите, с които манипулира Keely, са познати под друго име в окултизма. Окултистите са убедени, че тия сили не могат да бъдат въведени в практичния живот, нито да бъдат разбрани от неинициирани, преди света да е дошъл до такава степен на еволюция, в която тия сили ще произведат повече добро, отколкото зло.
Keely е твърдо
убеден
, че светът ще има само облаги от неговите изнамервания; но окултистът не вярва, че човека на гения твори сам идеите си, като независима сила; той мисли, че изнамерванията и откритията са откровения, давани на човечеството от по-висши сили, които са ръководители на неговите съдбини, посредством духа на привидния изнамервач.
Откритията на Keely имат една скрита страна, която, може- би, самият той не напълно съзнава и от която всецяло зависи тяхната способност да играят известна роля в нашата цивилизация, благодарение на тъй наречената vibration sympathique на един етер още по-тънък, отколкото оня, за който Keely говори публично. Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т.
към текста >>
В списанието Psychic Magazine намираме за тая книга един обстоен отзив, от който правим следната интересна извадка за четците на Всемирна Летопис: „Твърдо
убеден
в безсмъртието и прераждането, не само защото знанията за тия факти отговарят на логиката и правдата, но по-вече защото те напълно се доказват от научните опити, г.
А. Бюе. Посмъртният живот (По повод на новоизлязлата книга на Ш. Ланслен). Неотдавна е излязло от печат новото обемисто съчинение на французкия писател по психизма, г. Шарл Ланслен, автор на книгите: Човешката душа и Метод за раздвояване на личността. Този нов труд на Ланслена е плод на дългогодишни приготовления и опити и за това съставлява един ценен вклад в науката на експерименталната психология.
В списанието Psychic Magazine намираме за тая книга един обстоен отзив, от който правим следната интересна извадка за четците на Всемирна Летопис: „Твърдо
убеден
в безсмъртието и прераждането, не само защото знанията за тия факти отговарят на логиката и правдата, но по-вече защото те напълно се доказват от научните опити, г.
Панелен представлява сега в съчинението си един отчет на тия трудове, които са го довели както до неизбежните философски заключения, така и до експерименталната достоверност, с която се разрешава, без никакво съмнение, най- важният, първоначалният въпрос: да знаем, от къде иде човек и къде отива. За да стигне до тая увереност, г. Панелен е събрал всичките извършени досега работи по предмета, било в религиите и древните посвещения, било в съвременните изследвания. Той изучва сложното образуване на човешкото същество, устройството му в тяло, душа и дух и излага изследванията си за раздвояването на човешката личност, в допълнение на ония на Хектор Дюрвил и де Роша, с които се констатира, че душата (наричана по някога от някои окултисти „астрално тяло“, а от спиритистите „перисприт“), излязла било от един жив или от един умрял човек, дава едни и същи ефекти. Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити.
към текста >>
Авторът не се задоволява само да ни
убеди
, но иска и самите ние да се убеждаваме, като изучваме грамадното количество доказателства и факти, логично групирани пред очите на всички, които биха пожелали да се поучат от тях.
Панелен представлява сега в съчинението си един отчет на тия трудове, които са го довели както до неизбежните философски заключения, така и до експерименталната достоверност, с която се разрешава, без никакво съмнение, най- важният, първоначалният въпрос: да знаем, от къде иде човек и къде отива. За да стигне до тая увереност, г. Панелен е събрал всичките извършени досега работи по предмета, било в религиите и древните посвещения, било в съвременните изследвания. Той изучва сложното образуване на човешкото същество, устройството му в тяло, душа и дух и излага изследванията си за раздвояването на човешката личност, в допълнение на ония на Хектор Дюрвил и де Роша, с които се констатира, че душата (наричана по някога от някои окултисти „астрално тяло“, а от спиритистите „перисприт“), излязла било от един жив или от един умрял човек, дава едни и същи ефекти. Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити.
Авторът не се задоволява само да ни
убеди
, но иска и самите ние да се убеждаваме, като изучваме грамадното количество доказателства и факти, логично групирани пред очите на всички, които биха пожелали да се поучат от тях.
Тия факти ни показват двойния и симетричен процес на смъртта и на раждането. От тях излиза, че последната функция на еволюцията ни е може би най-мъчителната. Когато човек умира — особено незапознат с необходимите духовни истини — чувства се изненадан при напущането на физическото тяло. Тогава нашето астрално и духовно същество, тая чувствителна и съзнаваема част от нашата личност, се намира хвърлено в един непознат свят. Естествено, не без опасение се достига до тия брегове на смъртта.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако ние се
убедим
, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане.
Милиони хора живеят в постоянно робство на страха, на страха от недостиг, от загуба на богатство, на страха от болест и смърт. А именно страха да изгубим любовта, парите или живота е сигурно средство да се случи тази загуба. „Нищо не се печели чрез страха, но напротив всичко може да се изгуби.“ Но, възразяват, има боязливи натури. Това не е вярно. Причината на страха е в туй, че не познаваме себе си и не използваме истинските си сили.
Ако ние се
убедим
, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане.
Виргили казал: „ще победят тези, които са убедени, че ще победят“. Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха. Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли. Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“.
към текста >>
Виргили казал: „ще победят тези, които са
убедени
, че ще победят“.
А именно страха да изгубим любовта, парите или живота е сигурно средство да се случи тази загуба. „Нищо не се печели чрез страха, но напротив всичко може да се изгуби.“ Но, възразяват, има боязливи натури. Това не е вярно. Причината на страха е в туй, че не познаваме себе си и не използваме истинските си сили. Ако ние се убедим, че не можем да надделеем на страха, това и ще стане.
Виргили казал: „ще победят тези, които са
убедени
, че ще победят“.
Утвърди се на мисълта, че можеш да победиш страха, и силата в тебе ще расте: тя и ще преодолее страха. Защото ти ще привлечеш от мисловния свят сродни мисли. Ние се нуждаем от повече вяра в себе си, в доброто, вяра в Бога, който управлява вселената чрез своите закони. Защото „няма нищо по сигурно от Бога“. Следователно, щом се съединим с този Дух на съвършената сила, ние се разтваряме за божествените сили, които все повече се струят през нас.
към текста >>
Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно
убедително
.
По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям.
Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно
убедително
.
Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти. Въпросът, на който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването на материята, от която е образувано нашето тяло, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите. Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността на нашето преживяване след смъртта на физическото ни тяло, която е, чисто и просто, само една функция на живота или една фаза в жизнения процес. Следователно, тезата на спиритуалистите е абсолютно вярна.
към текста >>
Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са
убедили
самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека.
Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“.
Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са
убедили
самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека.
Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят.
към текста >>
Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде
убеден
, че е бил там с физическото си тяло.
По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери. Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл.
Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде
убеден
, че е бил там с физическото си тяло.
Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици.
към текста >>
Слугата на Бъркхарт се опитвал всячески да го
разубеди
, да не се заема с това лошо и опасно предприятие.
Тя знаела, че богатството на Бъркхарт не можело да задоволи всичките й прищевки и когато той й предложил сърцето си, тя с насмешка му казала: „Какво ще ме ползва твоето сърце, ако аз ще трябва да гладувам в твоя замък? “ Бъркхарт не можал да понесе тая обидна забележка и като проклел своята бедност, отчаян той се върнал в дома си. От ден на ден той ставал все по-мрачен, като тъжал за недостатъчните си средства. Най-после той решил да забогатее на всяка цена и, ако е възможно, да открадне от Унтерсберговите гноми тяхното злато. В онова време обичай било всеки глупав рицар да държи по някой умен и верен служител, който в случай на нужда да му дава мъдри съвети.
Слугата на Бъркхарт се опитвал всячески да го
разубеди
, да не се заема с това лошо и опасно предприятие.
Напусто старият Бруно (така било името на слугата) се трудел да спре неговите зли замисли и да забрави гордата Юлия, защото тя била недостойна за неговата любов, но рицарят не искал и да го чуе. „Господ да бъде милостив към тебе! “ казал Бруно „Освободи се от тая заблуда, благородни рицарю. Спомни високия си род. Помисли що биха казали твоите праотци за възможните ти дела.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но старецът, ужасен от това обстоятелство (понеже и той видел на самото място подобно явление, без да е съобщил за това никому), направил всичко възможно, за да я
убеди
, че тя се лъже, и оттогава не й позволявал да напуска стаята вечер.
Тогава тя не е могла да стои долу, а се качвала горе, в галериите. Тя схващала присъствието на духовете. За голяма жалост на семейството й, тази нейна чувствителност към духовните влияния, които оставали непроницаеми за другите, се изразила скоро твърде шумно. Когато е била още при дядо си Шмидгал, тя видела веднъж на полунощ в кулоара една голяма тъмна форма, която минала с пъшкане край нея и се спряла на края на салона като една фигура, която тя запомнила през целия си живот. Фредерика я погледнала спокойно и казала на дядо си: „в кулоара има един чуден човек, ела да го видиш“.
Но старецът, ужасен от това обстоятелство (понеже и той видел на самото място подобно явление, без да е съобщил за това никому), направил всичко възможно, за да я
убеди
, че тя се лъже, и оттогава не й позволявал да напуска стаята вечер.
Тия нейни, толкова важни, но и толкова мъчителни, способности не изменяли в никое отношение живота й. Тя си е била най-разположена с другарките си, макар и да е била понякога дълго време задържана сама в стаята си от извънредно разчувстване, дори в продължение на цяла година, което е било като едно приготовление да вижда с нормалните си очи неща, невидими за другите —един вид избликване на ясновидска духовна способност посредством телесните й органи. Малко по-късно родителите й паднали тежко болни в усамотеното село Префорст, и тя била принудена да отиде и прекара при тяхното легло големи скърби, поради което чувствата й били държани през цялата година в голяма екзалтация. През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея. За да изпълни желанието на родителите си и на своите приятелки, на 19-та си година тя се съгласила да се ожени за г.
към текста >>
Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са
убедени
, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“.
Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия. Той е успял даже да фотографира човешките мисли 2). Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно дърво в парка Монтсури и която представлява цвета на това дърво . . . Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю!
Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са
убедени
, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“.
В книгата „La Photographie Transcendantale“ е поместен цял отдел, в който се излагат резултатите от трудовете на Дарже върху радиоактивността и творческото действие на човешката мисъл. Дадени са и многобройни фотографически снимки. Некои от тях ние вече сме преместили в мин. год. на Всемирна Летопис. ________________________________________ 1) Вж.
към текста >>
Веднага
убеден
в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.
Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм.
Веднага
убеден
в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.
Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини.
към текста >>
Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно
убедени
в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят.
Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини. И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос.
Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно
убедени
в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят.
Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение? “ И гласът отговори: — Гробът не лъже. И в другите сеанси са се явили: Молиер, Есхил, Сервантес, Платон, Галилей, поетът Андре Шение. После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“. Друг път: „аз не съм Почини, но музикалната идея на Почини“.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„А аз съм
убеден
, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието.
Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено. Най-после, когато минаваха край дюкяна на един въжар, султанът си спомни арабския разказ за въжаря Ходжа Хасан Алхабал и неговите двама приятели — Саад и Саади, чиито мнения бяха твърде различни за успеха на човека в живота в свръзка с неговия „късмет“. „Какво е твоето мнение по този предмет? “ запита Великият Владетел своя везир. „Ваше Величество, аз съм на мнение, че успехът в света зависи повече от благоразумието, отколкото от това, що наричат късмет.
„А аз съм
убеден
, каза султанът, че щастието се дължи повече на късмета, отколкото на благоразумието.
Нали всеки ден чуваш да се говори за хора, които са „късметлии“ или без „късмет“ ? Тоя народен израз не е ли плод на дълги наблюдения? “ „Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир. „Говори откровено и без стеснение. Това аз желая и заповядвам“, каза султанът. „Добре.
към текста >>
Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше
убеден
, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него.
пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена.
Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше
убеден
, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него.
„Навярно ще си помислите, че тази кесия злато ми принесе полза? Съвсем не, никак не! — Тя стана причина за нови нещастия. „Една нощ, когато мислех, че войниците, които живееха в същата палатка с мене, спят дълбоко, аз си позволих удоволствието да броя съкровището си. На следния ден аз бях поканен от другарите си да пия шербет с тях.
към текста >>
Нищо не можеше да ме
убеди
да се кача на това злощастно животно.
През деня, когато имах много висока температура и когато ми бе заповядано да сяда в легло, въпреки моите естествени наклонности към мързел, аз станах от леглото десетки пъти и излизах из шатъра през най-големата горещина на деня, за да видя кои шатри още не са надупчени и кои войници още не са заминали. Заповедите за отпътуване на войниците не се изпълняваха на време. Ако бях слушал наредбите на лекаря, аз навярно бих могъл да замина с последните войници и бих могъл да понеса бавното движение на носилката, с която някой от болните бяха пренасяни; но вечерта, когато лекарят дойде да превърже раните ми, намери, че беше съвършено невъзможно тази вечер да бъда движен. „Той каза, че на утрото ще дойдат неколко войници да ме пренесат. Действително такива дойдоха, но те искаха да ме турят на магарето, което аз познах по бялата линия на гърба, че е същото проклето животно, което ме ритна, когато търсех пръстена.
Нищо не можеше да ме
убеди
да се кача на това злощастно животно.
Аз се потрудих да убедя войниците да ме носят. Те ме поносиха малко, но скоро товара им дотегна и като ме сложиха на пясъка, казаха ми, че ще идат да напълнят един мех с вода на извора, който виждат недалеч, а аз да мълча и да ги чакам търпеливо. „Аз чаках дълго време, като копнеех за водата, която ще накваси попуканите ми устни; но водата не донесоха, нито пък се вестиха. Там аз прекарах много часове, като очаквах всеки момент да свърша. Аз не правех никакво усилие да мръдна, защото бях убеден, че последният ми час е дошъл и че волята на Мохамеда е аз да загина мизерно и да остана непогребан, като куче — смърт, мислех аз, която подхожда на Мурад Нещастникът.
към текста >>
Аз не правех никакво усилие да мръдна, защото бях
убеден
, че последният ми час е дошъл и че волята на Мохамеда е аз да загина мизерно и да остана непогребан, като куче — смърт, мислех аз, която подхожда на Мурад Нещастникът.
Нищо не можеше да ме убеди да се кача на това злощастно животно. Аз се потрудих да убедя войниците да ме носят. Те ме поносиха малко, но скоро товара им дотегна и като ме сложиха на пясъка, казаха ми, че ще идат да напълнят един мех с вода на извора, който виждат недалеч, а аз да мълча и да ги чакам търпеливо. „Аз чаках дълго време, като копнеех за водата, която ще накваси попуканите ми устни; но водата не донесоха, нито пък се вестиха. Там аз прекарах много часове, като очаквах всеки момент да свърша.
Аз не правех никакво усилие да мръдна, защото бях
убеден
, че последният ми час е дошъл и че волята на Мохамеда е аз да загина мизерно и да остана непогребан, като куче — смърт, мислех аз, която подхожда на Мурад Нещастникът.
„Моите предчувствия не се сбъднаха. Един отряд английски войници минаха край мястото, дето аз лежах. Те чуха моите стенания и дойдоха да ми помогнат. Те ме взеха с себе си, привързаха раната ми и се отнасяха към мене много нежно. При все че бяха християни, трябва да призная, че аз имах причина да ги обичам повече от всички последователи на Мохамеда, с изключение на добрия ми брат.
към текста >>
Но видението се теглеше напред по-бърже, отколкото аз го следвах и най-после аз се
убедих
, че англичанинът, който без съмнение е добил своите сведения от хората на тази страна, бе прав, и че блестящото видение, което аз вземах за вода, бе чиста измама.
Техният човек на науката ме предупреди чрез своя преводач, да не вярвам на това примамливо видение, защото такива се често виждат в тази страна, и че когато ида там, сигурно аз не ще намеря вода. Той каза, че видението е много по-далеч, отколкото си въобразявам, и че навярно ще се изгубя в пустинята, ако се опитам да вървя след призрака. „Моята зла съдба ме накара да не послушам съвета. Аз тръгнах подир проклетата примамка, която сигурно бе дело на зли духове, които замъглиха моя разсъдък и ме мамеха към своето видение. Час след час аз вървях все напред, като очаквах да стигна предмета на моите мечти.
Но видението се теглеше напред по-бърже, отколкото аз го следвах и най-после аз се
убедих
, че англичанинът, който без съмнение е добил своите сведения от хората на тази страна, бе прав, и че блестящото видение, което аз вземах за вода, бе чиста измама.
„Сега аз бях изтощен от умора: напразно аз търсех с поглед другарите, които бях напуснал Аз не виждах ни хора, ни животни, нито не каква следа от растителност в пясъчната пустиня. Понеже бях уморен, аз нямах сили да се върна назад по стъпките, които личаха по пясъка. „Тъжно аз ги гледах, като водач в тази непозната страна. Вместо да се отдам на моите лениви наклонности, аз трябваше, макар и с последни усилия, да тръгна обратно, преди да се е явил вечерния ветрец. Привечер аз усетих зефира и, несъзнавайки опасността, аз му се радвах; но какъв беше моя ужас, когато видех, че той е заличил стъпките ми по пясъка.
към текста >>
Въпреки моите усилия, аз бях
убеден
, че съдбата и сега ще ми изневери и че хората от кервана не ще чуят гласа ми.
„Изворът бе стотина метра далеч от мястото, където аз лежах. Такава е била съдбата ми — на мен, Мурад Нещастникът — да не видя действителността, а с часове да преследвам некакъв си призрак. При все че бях слаб и унил духом, аз извиках колкото ми глас държеше, като се надявах да получа помощ. Същевременно аз запъплих към мястото, от дето се чуваха гласовете. Керванът почиваше през времето, когато камилите се поеха и робите пълнеха меховете с вода.
Въпреки моите усилия, аз бях
убеден
, че съдбата и сега ще ми изневери и че хората от кервана не ще чуят гласа ми.
Аз ги видех да се качат на камилите си. Аз развих чалмата си и и я развях в въздуха. Моят сигнал бе забелязан! Керванът тръгна към мене. Едва имах сили да говоря.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ето резолюцията: „Ние сме
убедени
, че изворите на здрав социален живот лежат в духовното естество на човека.
У строителите са твърде доволни от резултата. Вчера след обед вместо сказка, каквато се държеше в другите дни по същото време, се състоя събрание за вземане резолюции по разискваните въпроси. В това събрание слушателите изказаха благодарността си от сказките. Тая конференция показва, че в днешно време всеобщ е стремежът и търсенето на духовна обосновка на човешкия живот. Този стремеж беше изразен в конференцията от хора с разни мирогледи и опитности.
Ето резолюцията: „Ние сме
убедени
, че изворите на здрав социален живот лежат в духовното естество на човека.
Нашата усложнена цивилизация има нужда от вливане на силни струи от духовни импулси. Но това вливане на духовни импулси може да се реализира от съвсем нови личности, чиито способности са могли да достигнат до пълна проява. Възпитанието в най широк смисъл на думата трябва да извърши това. Истинското възпитание, било това на детето, било това на младежа или на възрастния предполага преди всичко най-дълбоко уважение и скъпене свободното развитие на човешкия дух във всека индивидуалност. Новото поколение ще донесе не това, което старото си предначертава предварително, но това, що иде от новите пресни импулси на развиващия се човешки дух.
към текста >>
Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се
убедим
, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му.
което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят.
Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се
убедим
, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му.
Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории.
към текста >>
Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм
убедена
в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк.
„Защо пък да няма ангели хранители? “ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор. Но има ли нещо много добро, толкова добро, че да не е за вярване, когато работата се отнася за любвеобилните грижи на нашия любезен Баща спрямо неговите деца? Понеже аз влязох в съзнателно съприкосновение с моя ангел хранител — както смирено вярвам — по-лесно ми бе да разгатна онова, което по-рано често ме измъчваше като една страшна загадка.
Ако се допусне, че ясновидството и яснослушането са факти в природата — а лично аз, от единадесет годишна опитност, съм
убедена
в това — много по-лесно е да се разбере нещо от мистерията, свързана с някои добре познати исторически характери, каквито са, за пример, Сократ и Жана д’Арк.
Обаче, трябва да забележа, че в повечето от написаните животоописания биографът, колкото много и да се възхищава от тия две личности, оправдава само на половин техните фантазии и халюцинации, що се отнася до демона (το δaίμονιον)1) на Сократа и до „гласовете“ на Жана д’Арк. Ала аз не мисля, че тук има изобщо нужда от някаква защита. Сократ и Жана д’Арк не са били луди хора, но са говорили „истински и трезви“ думи. Тези две дивни личности съвсем не са си приличали една на друга — Сократ е бил един голям и известен философ, а Жана д’Арк е била едно невежо момиче селянче, ала при все това и двамата са били ръководени и вдъхновявани от невидимия свят. Не може да има никакво съмнение, че Сократ не само е вярвал твърдо в своя демон, но се е държал спрямо него винаги с най-голямо благоговение и се е обръщал към него за духовно ръководство.
към текста >>
При тая гледка в сърцето на свещеника се зародило едно естествено чувство на възмущение, обаче, по-късно спомнянето за израза на лицето на ангела спомогнало да го
убеди
, че, поради некаква неизвестна нему причина, смъртта на детето била неизбежна и че неговият ангел хранител му я направил, колкото могъл, по-лека, като подкрепял и успокоявал детето в своите любвеобилни обятия, когато ударът бил вече преминал.
Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон и тракането на каруца, очевидно, изтърван кон заедно с кола. Тозчас минала през ума му мисълта за опасността, която може да застрашава децата, и той побързал да се върне на- зад, за да ги запази. Обаче, било много късно; една талига, без кочияш, карана от подплашен до полуда кон, бърже настигнала децата; малкото момиче се затекло за сигурност назад в плета, обаче, момчето застанало като замаяно в средата на пътя, без да иска да чуе всичките предупредителни викове, отправени към него. Тогава дошло забележителното видение, което не само учудило, но дори и раздразнило стареца. Той видял един ангел с най-нежен, най-божествен любовен израз на лицето си, застанал с едната ръка около малкото момче, когато пък с другата ръка затулил очите на момчето, изглеждал почти като че ли го тласка надолу под копитото на коня.
При тая гледка в сърцето на свещеника се зародило едно естествено чувство на възмущение, обаче, по-късно спомнянето за израза на лицето на ангела спомогнало да го
убеди
, че, поради некаква неизвестна нему причина, смъртта на детето била неизбежна и че неговият ангел хранител му я направил, колкото могъл, по-лека, като подкрепял и успокоявал детето в своите любвеобилни обятия, когато ударът бил вече преминал.
Една моя приятелка ми разказа, че към края на смъртта на майка й, през последните й дни на земята, като седяла до леглото й, виждала я, че постоянно се усмихва с погледи, обърнати нагоре към некого, невидим за дъщерята. Веднъж тя запитала майка си, какво вижда, и майка й, с поглед на сияйно доволство, смесено с благоговение, казала: „Не виждаш ли, Кате, прекрасния пратеник, облечен в бяло? Той мене чака“. Нейният „Азраил“, ангелът на смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне на другия бряг, и благодарение на отслабването й от бързото разлагане на тялото, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата на плътта. Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата.
към текста >>
Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги
убедили
по един очевиден начин, че са близо до тях.
Помислете, какво би значило за всички нас да чувстваме, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот. Що е най-съвършеният, най-идеалният брак на земята в сравнение с един такъв съюз? Ние всички смятаме за една привилегия да бъдем доведени в контакт с някой велик и добър човек, към когото можем да гледаме с дълбоко прочувствано благоговение, но колко много по-голяма е привилегията да можем да слушаме „тихия, слаб глас“ на нашия ангел, който е бил с нас още от рождението ни и който неуморно бди над нас, докато минем през оная врата, от която ние, бедните човеци, тъй често се страхуваме, главно поради мнимата самотия на пътуването. Мене са ме уверявали, че ние всички имаме тези ангели хранители, ако само бихме могли да си представим тоя факт. Едничките изключения от правилото са твърде младите души, долу, в стълбата на еволюцията, току- що излезли от животинската стадия, и ония много високо напреднали души, които са станали едно с великото космично съзнание и за това не чувстват вече нужда от ангел да отразява в тях божественото, защото, подобно на Христа и на всички велики души, те са се научили да казват с пълна истина: „Аз и моя Отец сме едно“.
Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги
убедили
по един очевиден начин, че са близо до тях.
Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли първоначално за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат. По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“. („Висш пантеизъм“). Нито един път не съм се обръщала към своя ангел хранител денем или нощем, без да получа от него веднага отговор, ала никога той не е пречил на моята свобода в мисли или действия. Когато съм искала неговата помощ или неговия съвет в моята нощна работа, като съм била далеч от моето физическо тяло, те винаги са ми били давани, а също тъй съм намирала и закрила, когато е било нужно, против духовете от „по-долно стъпало“, които са се опитвали да ме сплашат или пък да ми нанесат не- коя вреда.
към текста >>
Но Ланхам пак не се
убедил
, а помислил, че някои негови неприятели му устроили засада, за да го спрат със заплашване.
Когато минал край главната й врата, внезапно някой го бутнал по ръката. Учуден от това, понеже не забелязал никого при себе си, обърнал се и видял мъглявия профил на една жена с було на лицето си, която му казала: „ефенди, в името на Аллаха, не отивай по-нататък“. Той се спрял в нерешителност, като си помислил, че в такива страни един удар с кама се получава по-скоро, отколкото да се кажат две думи за обяснение. Опасявал се от присъствието на някой ревнив съпруг. При все това, трябвало да върви напред, но като се опитал пак да тръгне, чул да му се каже на арабски: „чувате ли, аз съм пътувала цяла нощ, за да дойда тук и ви сторя тази услуга: ако продължавате да вървите, ще намерите по пътя смъртта си“.
Но Ланхам пак не се
убедил
, а помислил, че някои негови неприятели му устроили засада, за да го спрат със заплашване.
С едно бързо движение той разкъсал булото на непознатата жена и прочел, с учудване, на загриженото й лице изрази на искреност. Заинтересуван живо от това, той я запитал: „говорй скоро, ще ме нападнат ли някои и кой те изпрати тук? “ Тя му отговорила: „не мога да ви кажа повече нищо, но за Аллаха, върнете се у дома си; заклевам се в Корана, не отивайте напред, защото няма да намерите ония, които търсите, вървите срещу неизбежна смърт, повярвайте и не се колебайте“. След това я запитал за името й и за други подробности, но тя му отговорила: „не питайте повече, всичко ще ви бъде ясно един ден, тръгвайте назад“. Тогава той се решил вече да се върне у дома си, като се отказал от своята мисия.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Днес всеки
непредубеден
по чисто научен път може да дойде до окултизма, като излиза от днешните естествени науки и си служи винаги с научния метод.
Окултисти е имало винаги, но това окултно движение, което виждаме днес да се разпространява, е продължение на движението на хуманизма за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги. Некои мислят, че окултизмът е спекулация, чужда на научните методи на изследване. Бекон, бащата на емпиричния метод, който най-много настояваше на строго научно изследване на действителността, който настояваше винаги да се изхожда от факти и да се гради върху тях, — той беше окултист. Всички противоречия между днешната наука и един спиритуалистичен мироглед са привидни. Няма никакво противоречие между окултизма и днешното естествознание.
Днес всеки
непредубеден
по чисто научен път може да дойде до окултизма, като излиза от днешните естествени науки и си служи винаги с научния метод.
Има научни доказателства за окултните истини, които е неуместно тук да разгледаме. Окултизмът предполага знанието на днешното естествознание. Истинският окултист знае днешните естествени науки, но знае и нещо повече. Окултизмът знае много добре материализма и знае отговора на неговите аргументи. Днешното окултно движение има, между другото, за цел да разработи всички днешни науки по-нататък с помощта на импулса, даден от окултизма; това движение има, между другото, за цел да тласне науките една крачка напред с помощта на окултизма.
към текста >>
Аз се
убедих
в това за много късо време.
Аз запретих да се занимават с нея, когато се намира в сомнамбулизъм, и почнах пра- вилно хомеопатично лекуване. Но даже и най-малките дози от лекарствата произвеждаха на нея всякога противоположни действия на очакваните. Тя представляваше много тревожни симптоми и ставаше твърде вероятно, че краят й наближава: всичките й приятели очакваха сигурно тоя резултат. С една реч, твърде късно бе, за да може предложеният от мене план да има що годе успех. Под действието на различен вид магнетични влияния, нервната й система бе доведена до такова изключително и анормално състояние, че не й бе възможно да живее вече дълго време със собствената си нервна си- ма, а само с оная, която й предаваха други лица.
Аз се
убедих
в това за много късо време.
Учудваха се като виждаха с какво доверие тя посочваше през съня си средствата, които можеха да я из- лекуват, и лекарят бе принуден да констатира, за свой срам, че средствата, които тя си предписваше, бяха по-ефикасни от всичко онова, което той и неговата фармакопея можеха да доставят. Така, след като много седмици поддържах моето медицинско лекуване, аз я запитах, когато беше будна, дали едно редовно магнетично лекуване би я ползвало. Тя ми каза, че ще ми отговори вечерта, в седем часа, когато й направят седем магнетични паси. Понеже бях решил да избягвам да имам работа с тия магнетични способи, аз възложих на един приятел да й направи пасите, а това има за резултат да каже тя, че ако се продължава грижливо такова магнетично лекуване в течение на седем дни, ще спомогне много за възстановяване на силите й. Тия седем паси имаха за последица, за дълбоко нейно учудване — понеже тя не знаеше какво са й направили — да може да седне в леглото си на другата заран и да се чувства толкова силна, както никога от началото на моето лекуване.
към текста >>
В храненето си се придържа о вегетарианския режим Той е
убеден
вегетарианец.
след кратко престояване в София, заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. От там ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря, как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски. Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана.
В храненето си се придържа о вегетарианския режим Той е
убеден
вегетарианец.
Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна. „Човек може да съществува и без да убива животните“, казва той. Месната храна огрубява човека. Всеки човек трябва да е из- пълнен с любов към животните, — тези наши по-малки братя. Не трябва да им причиняваме никакви страдания.
към текста >>
Убеден
е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна.
От там ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря, как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици: френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски. Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана. В храненето си се придържа о вегетарианския режим Той е убеден вегетарианец.
Убеден
е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна.
„Човек може да съществува и без да убива животните“, казва той. Месната храна огрубява човека. Всеки човек трябва да е из- пълнен с любов към животните, — тези наши по-малки братя. Не трябва да им причиняваме никакви страдания. Погледнете един вол!
към текста >>
Брат ми, Мурад, без съмнение, ви е разказал, че различните ни мнения по въпроса за предопределението и „късмета“ често са ни подтиквали към спор, но ние никога не можем да се
убедим
един другиго и сме действали в живота съобразно различните си схващания по тоя предмет.
Той бе много разумен човек и разговорът, който той водеше с мене, разшири схващанията ми и ме излекува от много глупави предразсъдъци и особено от онези, които бяха подхранвани у мене, в свръзка с предопределената зла или добра съдба, която управлява човешкия живот. „При все че ти си наречен Саладин-Щастливецът“, ми казваше той, ти виждаш, че неупражняването на разума ти без малко щеше да те хвърли в гроба и то още в разцвета на твоята младост. Послушай съвета ми и отсега нататък се осланяй повече на благоразумието, отколкото на „късмета“. Нека хората, ако искат, да те наричат „Саладин-Щастливецът“, но ти наричай и направи себе си „Саладин-Благоразумният“. Тия думи ми направиха силно впечатление и дадоха нова насока на моите мисли и характер.
Брат ми, Мурад, без съмнение, ви е разказал, че различните ни мнения по въпроса за предопределението и „късмета“ често са ни подтиквали към спор, но ние никога не можем да се
убедим
един другиго и сме действали в живота съобразно различните си схващания по тоя предмет.
На това именно аз отдавам своя успех и неговите злощастия. Моят пръв „късмет“, според както навярно сте чули от Мурада, се дължи на червената боя, която с големи старания аз усъвършенствах. Вярно е, че аз случайно намерих праха в нашите китайски вази, но той бе могъл да стои там и до сега, ако не се бях трудил да го използвам. Допущам, че ние можем само отчасти да предвидим и господстваме над случките в живота ни, но аз мисля, че нашата съдба зависи главно от използването на нашит е собствени сили. Но, господа, вие сигурно предпочитате да чуете не моите разсъждения, а случките из моя живот, та заради туй аз съжалявам, че в живота ми не се е случило нищо особено.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те трябва да бъдат, преди всичко, дълбоко
убедени
в правотата и спасителността на това общославянско дело и, на второ место, да умеят да го реализират.
Никой славянин да не вдигне ръка против брата си славянин! Мир и съгласие, любов и братство! Ето лозунгът! Ние поставяме въпроса и посочваме пътя. По тоя път, обаче, могат да вървят и да достигнат целта само достойна по ум и сърце хора.
Те трябва да бъдат, преди всичко, дълбоко
убедени
в правотата и спасителността на това общославянско дело и, на второ место, да умеят да го реализират.
Освен туй, чистите дела изискват чисти ръце! Пред олтара на божествената любов не се до- пущат жреци, чиито ръце с били когато и да е или със сега още опръскани с братска кръв! Нищо скверно нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията ! Идеалната кауза иска идеална работници ! Крайно време е да се пристъпи към дело.
към текста >>
Но аз съм
убеден
, че това е правият път и че истината, колкото и горчива да е и колкото и да изобличава нашият неестествен живота, трябва да се признае и ние трябва да се стараем да наредим своя живот съобразно исканията й.
Друго упражнение на волята е четенето за самообразование, което е твърде необходимо за всеки човек, а особено за всеки младеж — каквато работа и да върши. После следва освобождението от привичките, които са вредни и за тялото и за душата — като пушенето тютюн, пиене спиртни напитки, месоядството и др. В борбата за освобождение от тези гибелни навици, волята закрепва и човек се подготвя за по-големи подвизи. Аз зная, че е малко трудна тази борба. Аз зная, че малцина приемат тази борба, а още по-малцина работят, за да се освободи народа от тези привички.
Но аз съм
убеден
, че това е правият път и че истината, колкото и горчива да е и колкото и да изобличава нашият неестествен живота, трябва да се признае и ние трябва да се стараем да наредим своя живот съобразно исканията й.
Който иска да подчини делото на своя здрав и силен дух, не се нуждае от възбудителни средства, като тютюна, спиртните напитки и др,, защото те не са средства за храна, а средства за удоволствие, които в най добрия случай само дразнят и, според изследванията на много лекари и опитите на мислещи хора, сигурно вредят на нервната система и я разстройват. Висшето самообладание, което ще придобием като се откажем от тези удоволствия, е много по-достойно, отколкото самите тези удоволствия. Това е най-важното съображение, което ще накара всеки мислещ човек да се освободи от тези лоши привички. Който не може да направи това, той не е способен за по-висше развитие. По това се познават посредствените и слабите от по-даровитите и по-силните, Все за същата цел — да развие твърда и непоколебима воля, човек трябва да възпитава себе си в отказване от много лоши желания.
към текста >>
Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се
убеди
, че се е заблуждавал.
Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени. Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път. Не обича да го ласкаят и да ласкае другите.
Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се
убеди
, че се е заблуждавал.
Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък. За него не важи, че мнозинството казвало тъй или иначе. „Гласовете трябва да се избират, а не да се броят“, казва пословицата. Той е против всяко несъвършенство, винаги решителен и смел, но не и краен. Благоволение ръководи неговите мисли, жизнерадост — неговите отношения, но и смелост — неговата воля.
към текста >>
Действай и ти ще бъдеш по-
убедителен
със своите дела, отколкото с думите си.
Здравият хумор винаги ободрява, помага на здравето твърде много и възвръща на душата изгубеното равновесие. Но дългите разговори върху маловажни неща напразно изтощават нервите както на говорителя, така и на слушателите. Владей се дотолкова, че никога да не казваш двусмислени шеги, даже и в интимен кръг. Който е чист в мисълта си, няма да позволи никога да се изплъзнат из устата му обидни и неприлични думи. Избягвай да говориш върху себе си без необходимост.
Действай и ти ще бъдеш по-
убедителен
със своите дела, отколкото с думите си.
Има, обаче, случаи, когато ти се налага да говориш, за да се избегнат недоразумения и грешки. Тогава мълчанието е вредно. Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво мисли. Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това. Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите мисли образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората.
към текста >>
Волята, като специално доказателство за индивидуалността на духа, ще бъде изследвана в следната глава, както и други
убедителни
способности.
Че душата съществува сама по себе си, независимо от тялото, това ни покани да изучим опитно предходната глава. Ако тя съществува, като атома на желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да мисли, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение на телесния живот, през материалните видоизменения на мозъка, както и ония на идеите. Одухотворяващият принцип живее, а само формата се губи. Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически. Ние можем да отидем по-далеч и да изтъкнем до очевидност това лично съществуване чрез такива проявления на душевните способности, които не могат да бъдат присъщи на материалните качества на мозъка, на органическите, химическите, механическите комбинации, а са вътрешни способности.
Волята, като специално доказателство за индивидуалността на духа, ще бъде изследвана в следната глава, както и други
убедителни
способности.
Но най-напред аз бих желал да отбележа известни неизследвани или малко изучени способности, метапсихическите способности, според твърде сполучливия израз на професор Шарл Рише. Например, умствената сила да се усещат непознати неща или, по-добре, да се предчувстват. Какво е предчувствието? Какво е естеството на тая душевна способност, която е често толкова сигурна? В този свой труд, почнат от дълго време, аз съм събрал, сравнил, разисквал, стотици наблюдения.
към текста >>
Аз го
разубедих
, но не пропуснах да си взема бележка за тоя случай, толкоз повече че, както Ви казах преди малко, тоя човек, напълно уравновесен, заслужва доверие във всяко отношение.
На другата заран, тя му казала за съня, но той й отговорил, че това не е било сън, но едно изречение излязло от устата му, без да знае сам той защо и как. От прозореца си същият погледнал към пристанището и казал на жена си: най-доброто доказателство, че италианският крал не е умрял, е, че всичките стационери (стоящи там параходи) са издигнали знамената си“. След един час той се върнал при прозореца и тоя път стационерите са свалили знамената си на половина. Учуден от тая промяна, той се спуснал за сведения н се научил, че през нощта крал Хумберт бил убит. Ужасен от това съвпадение, той дойде да се съветва с мен, като лекар на душевноболни и ме попита, дали това видение не показва у него некакъв лош признак за мозъка му!..
Аз го
разубедих
, но не пропуснах да си взема бележка за тоя случай, толкоз повече че, както Ви казах преди малко, тоя човек, напълно уравновесен, заслужва доверие във всяко отношение.
Д-р Л. Мужери, лекар за душевноболни при кралската италиянска болница, ул. Кабристан, 20 — Цариград (писмо № 943). Както виждате, тук има два аналогични случаи от телепатия, макар и различни: 1) Смърт, узната на разстояние, от Цариград в Генуа, в будно състояние, и 2) убийството на италианския крал, узнато на сън. Узнаването на двата факта не е съмнително.
към текста >>
Човешкото същество е за нас още една неизследвана потайност, училищната наука е вървяла до днес по крив път, и този, който търси истината, трябва за напред да бъде
убеден
, че съществуват непознати способности на душата, които са най важните и които трябва да се изучат, да се определят и обяснят.
Мъчно е да се реши въпросът. И именно поради тази мъчнотия, множество наблюдения имат истинска стойност. Аз поблагодарих на почтения лекар за това съобщение, което прибавих към толкова други. Никой няма право да отрече тия факти. Да виждаш всякъде само илюзии, това е безсмислено, това значи, да отричаш слънцето на пладне.
Човешкото същество е за нас още една неизследвана потайност, училищната наука е вървяла до днес по крив път, и този, който търси истината, трябва за напред да бъде
убеден
, че съществуват непознати способности на душата, които са най важните и които трябва да се изучат, да се определят и обяснят.
Моето мнение е, че ние сме длъжни да изучваме всичко безпристрастно. Франциск Сарсей има един ден любезността да ми изпрати едно писмо, Което получил по хиромантията, с дата 22 март 1899 год., и което започва така: „Никой, може-би, не уважава повече от мене Вашия здрав смисъл, отличните принципи, които проповядвате, и благоразумните съвети, които разпространявате с хрониката си. Но всичко не може да се знае и здравият Ви разум, който е, пред всичко, Ваша дарба (нещо рядко), не Ви позволява, убеден съм, да проникнете в това, което изглежда съвсем непроницаемо. В това отношение Вие сте диаметрално противоположни на г-на Фламариона, който притежава истински здрав научен разум: той не отхвърля нищо без изследване, — А де М.“ (Следва). ______________________________________ 1) Вж.
към текста >>
Но всичко не може да се знае и здравият Ви разум, който е, пред всичко, Ваша дарба (нещо рядко), не Ви позволява,
убеден
съм, да проникнете в това, което изглежда съвсем непроницаемо.
Никой няма право да отрече тия факти. Да виждаш всякъде само илюзии, това е безсмислено, това значи, да отричаш слънцето на пладне. Човешкото същество е за нас още една неизследвана потайност, училищната наука е вървяла до днес по крив път, и този, който търси истината, трябва за напред да бъде убеден, че съществуват непознати способности на душата, които са най важните и които трябва да се изучат, да се определят и обяснят. Моето мнение е, че ние сме длъжни да изучваме всичко безпристрастно. Франциск Сарсей има един ден любезността да ми изпрати едно писмо, Което получил по хиромантията, с дата 22 март 1899 год., и което започва така: „Никой, може-би, не уважава повече от мене Вашия здрав смисъл, отличните принципи, които проповядвате, и благоразумните съвети, които разпространявате с хрониката си.
Но всичко не може да се знае и здравият Ви разум, който е, пред всичко, Ваша дарба (нещо рядко), не Ви позволява,
убеден
съм, да проникнете в това, което изглежда съвсем непроницаемо.
В това отношение Вие сте диаметрално противоположни на г-на Фламариона, който притежава истински здрав научен разум: той не отхвърля нищо без изследване, — А де М.“ (Следва). ______________________________________ 1) Вж. последният му портрет в кн. 8 — 9 от год. II на Всемирна Летопис, стр. 218.
към текста >>
Моят приятел си послужи с всички аргументи или по-право, с всички възможни средства, за да ме
убеди
да се съглася.
Пък освен това, ти ще имаш случай да видиш за момент моята Фатиме разбулена, „Това е тъкмо туй“, пресякох го аз, „което отбягвам да видя. Аз не искам да си позволя удоволствие, което ще струва щастието на живота ми. Аз не ще скрия нищо от тебе, който се отнасяш към мене с такова доверие. Аз вече съм зърнал твоята красива Фатиме, но зная, че тя е предназначена да бъде съпруга на един по-голям щастливец от мене“. Дамат Заде остана много доволен от моята откровеност, но той не се отказа от мисълта си, да седна с него на балкона в деня на празника на лалетата; а аз, от моя страна, не можех да се съглася да видя повторно прекрасната Фатиме.
Моят приятел си послужи с всички аргументи или по-право, с всички възможни средства, за да ме
убеди
да се съглася.
Той даже се надсмя на моето решение и когато видя, че всичко е напразно, каза ми сърдито: „Върви си тогава, Саладине; аз виждам, че ти ме мамиш. Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме убедиш, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение. Защо не ми откриеш сърцето си, тъй както правят това приятелите? “ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно. Тая мисъл ме накара да се обладая, та аз казах: „Приятелю, нека говорим по това утре.
към текста >>
Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме
убедиш
, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение.
Аз не ще скрия нищо от тебе, който се отнасяш към мене с такова доверие. Аз вече съм зърнал твоята красива Фатиме, но зная, че тя е предназначена да бъде съпруга на един по-голям щастливец от мене“. Дамат Заде остана много доволен от моята откровеност, но той не се отказа от мисълта си, да седна с него на балкона в деня на празника на лалетата; а аз, от моя страна, не можех да се съглася да видя повторно прекрасната Фатиме. Моят приятел си послужи с всички аргументи или по-право, с всички възможни средства, за да ме убеди да се съглася. Той даже се надсмя на моето решение и когато видя, че всичко е напразно, каза ми сърдито: „Върви си тогава, Саладине; аз виждам, че ти ме мамиш.
Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме
убедиш
, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение.
Защо не ми откриеш сърцето си, тъй както правят това приятелите? “ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно. Тая мисъл ме накара да се обладая, та аз казах: „Приятелю, нека говорим по това утре. Сега ти си сърдит и не можеш да бъдеш справедлив към мене, но утре ти ще бъдеш спокоен. Тогава ти ще видиш, че аз не съм те мамил, и че моето единствено желание е било — да запазя по един благоразумен на- чин душевното си равновесие, като отбягвам да гледам опасната за мен Фатиме.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тук иде въпроса за обема и
убедителността
на доказването.
Патологичното явление на умножаването и раздвояването на личността сочат на такива нежелателни и нездрави форми. Но ние не бива да боравим с възможности, а с факти. Известни напълно „нормални“ хора притежават силата да „изпразват“ части от организма си и да позволяват друг да ги използва за известно време, за да ни даде сведения. За известни обезплътени същества вършат това и се ползват, за да ни информират и ла до кажат своята идентичност. Това е на“ истина привидно, но става ли то в действителност?
Тук иде въпроса за обема и
убедителността
на доказването.
По-нататъшното разучване вече ще ни отведе в библиотеката, в изследването или в психичната лаборатория. Ако желаем, ние можем да затворим очи пред всичките тия явления и само да викаме: „Това е невъзможно! Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във физическата наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из физическата вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили. Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни.
към текста >>
Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко
убедили
, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата.
Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във физическата наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из физическата вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили. Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука.
Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко
убедили
, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата.
Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета. Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина. Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна.
към текста >>
Също така и вие можете да се
убедите
на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите.
Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н. Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на користолюбието, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа. Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и любовта към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог.
Също така и вие можете да се
убедите
на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите.
Само че няма никакви чудеса, всичко върви по естествен път. Когато дойдете на една морава и видите там всякакъв вид цветя, те все чудеса ли са? Никому това няма да дойде на ума. Напр. човешкото тяло е съвършен механизъм, пред който трябва да се поклоним. И затова лекуването чрез полагане на ръцете не е никакво чудо.
към текста >>
И последните двама са дошли до следното заключение: „Ние сме
убедени
с голяма сигурност, че глечта и дентинът са обикновено по-вече или по-малко пропускливи, те пропущат соли и разтварящи средства както от кръвта към повърхнината, тъй и от плюнката към вътрешността.
(„Не ще знаем! “). И Андресен прибавя: „Има още много неподозирани възможности в природата. И тъй като в множество други случаи човек трябва да се задоволи с емпиричните факти, то и в настоящия случай не трябва да се иска научна обосновка“. Мнозина други изследователи се занимаваха с този въпрос, напр. Пикерил, Хед, Екерман, Зунтинг и Рикерт.
И последните двама са дошли до следното заключение: „Ние сме
убедени
с голяма сигурност, че глечта и дентинът са обикновено по-вече или по-малко пропускливи, те пропущат соли и разтварящи средства както от кръвта към повърхнината, тъй и от плюнката към вътрешността.
Ние сме убедени, че съществува такова течение. Това течение е променчиво по сила, според промените в състава на кръвта и плюнката“. Освен предпазните мерки, опитани от зъболекарската наука, има и други важни правила, намерени от окултни изследователи. Тези правила трябва да се опитат не само от зъболекарите, но и от другите лекари. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Първият жизнен период, който завършва със зъбната смяна, е едно ограничаване, концентриране на цялата човешка органическа дейност върху строежа на цялата костна система.
към текста >>
Ние сме
убедени
, че съществува такова течение.
“). И Андресен прибавя: „Има още много неподозирани възможности в природата. И тъй като в множество други случаи човек трябва да се задоволи с емпиричните факти, то и в настоящия случай не трябва да се иска научна обосновка“. Мнозина други изследователи се занимаваха с този въпрос, напр. Пикерил, Хед, Екерман, Зунтинг и Рикерт. И последните двама са дошли до следното заключение: „Ние сме убедени с голяма сигурност, че глечта и дентинът са обикновено по-вече или по-малко пропускливи, те пропущат соли и разтварящи средства както от кръвта към повърхнината, тъй и от плюнката към вътрешността.
Ние сме
убедени
, че съществува такова течение.
Това течение е променчиво по сила, според промените в състава на кръвта и плюнката“. Освен предпазните мерки, опитани от зъболекарската наука, има и други важни правила, намерени от окултни изследователи. Тези правила трябва да се опитат не само от зъболекарите, но и от другите лекари. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Първият жизнен период, който завършва със зъбната смяна, е едно ограничаване, концентриране на цялата човешка органическа дейност върху строежа на цялата костна система. И тоя процес намира своя завършек в поникването на трайните зъби.
към текста >>
Caslant излага по-нататък интересните и твърде
убедителни
изследвания, които са напразени в тази посока).
Работа огромна, понеже те са многобройни. Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е.
Caslant излага по-нататък интересните и твърде
убедителни
изследвания, които са напразени в тази посока).
„Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката. Накрай, авторът на статията предвижда едно сливане на тия четири течения, които съществуват в днешната научна астрология в една голяма река, с което астрологията ще допринесе своя голям дял за издигане на човечеството и за осветляване на неговия собствен път, тъй вещо начертан в голямата Книга на звездите. — Г. Богомилски книги и легенди. От проф.
към текста >>
Ние, обаче, сме
убедени
, че истината върху богомилството Може да се изложи във всичката й дълбочина и пълнота само от един окултист, който не само би могъл да разполага с изобилната литература по предмета със сведения от други източници, за да прецени правилно и хармонично всички фактически данни, но и притежава необходимите знания за произхода божествените принципи на окултни в братство, едно от които е било, безспорно, и обществото на богомилите С една реч делото на богомилите си чака майстора.
проф. Иванов. От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г. Иванов не знае дори най-елементарните закони, по които се развива индивидуалния и социалния духовен живот, като се осмелява да поддържа действително еретическата мисъл, че „с вегетарианството един народ рискува да загине“(!!), и най-после, от неоспоримия факт, че самият г. проф. Иваноз не притежава един здраво обоснован духовен мироглед, и по още няколко други причини, ние се виждаме, макар и със съжаление, принудени да се отнесем скептично към научната стойност и действителната полза от обещаното второ негово съчинение за учението и историята на богомилството. Разбира се, и то ще бъде една стъпка напред, един втор опит.
Ние, обаче, сме
убедени
, че истината върху богомилството Може да се изложи във всичката й дълбочина и пълнота само от един окултист, който не само би могъл да разполага с изобилната литература по предмета със сведения от други източници, за да прецени правилно и хармонично всички фактически данни, но и притежава необходимите знания за произхода божествените принципи на окултни в братство, едно от които е било, безспорно, и обществото на богомилите С една реч делото на богомилите си чака майстора.
Дошъл ли е той или ще дойде, това е друг въпрос. Във всеки случай, в ид. книжка на списанието ние ще поместим статията „Богомилството не е ерес“, придружена с една илюстрация: изглед на селото Богомила в Македония. Нашите сили. Как да ги използваме.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неговият ум се озари от светлината на тая велика идея, той презря всички младенчески и плътски мъдрувания, подобни на сегашните материалистични схващания, и твърдо
убеден
, че има по-висша разумност от човешката, че съществуват по-висши знания, до които човешкият ум още не е достигнал и не може да достигне за дълги години поради своята ограниченост, той одухотвори цялата си дейност с цел да се устреми към тия знания и да повдигне своите по-малки братя.
И той чу тоя мощен и внушителен глас в момента, когато блесна пред очите му светлината! Тая светлина са оказа толкова силна за неговите материалистични очи, че той веднага ослепя от нея и трябваше да отиде при него един от последователите на истинското учение на Христа, за да снеме люспите от очите му и да повърне зрението му. Павел позна ефекта на истинската светлина, и от върл гонител на Христа и неговото дело превърна се на негов предан апостол. Той разбра, че да живееш действително в Бога, това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. А службата на Бога се изразява в прилагане на закона за любовта към всички.
Неговият ум се озари от светлината на тая велика идея, той презря всички младенчески и плътски мъдрувания, подобни на сегашните материалистични схващания, и твърдо
убеден
, че има по-висша разумност от човешката, че съществуват по-висши знания, до които човешкият ум още не е достигнал и не може да достигне за дълги години поради своята ограниченост, той одухотвори цялата си дейност с цел да се устреми към тия знания и да повдигне своите по-малки братя.
Нека всички вземем пример от живота и дейността на апостола Павла. Нека не се спъва развитието на отделните личности, на обществото и на народа под какъвто и да е претекст. Нека се даде широк простор и пълна свобода на това развитие, защото само в тия условия лежи залога за сигурен успех. Светлина е нужна, повече светлина за всекиго! „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“ е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте“.
към текста >>
Като погледнем рисунката, ще се
убедим
, че етерната структура на земната вътрешност е обратна на външната етерна структура (около земната кора).
От горното е ясно, че под земната кора следва течно състояние (лава), въздухообразно и огнено. В центъра на земята е най-високата температура и от там навън тя се намалява, защото в центъра е сферата на топлинния етер, който по-навън е заобиколен от другите видове етер, които видоизменяват действието му. Споменатият начин на нареждане на разните видове етер в земната вътрешност е причина за различното агрегатно състояние в разните нейни области. Тук пак виждаме, как етерният строеж на земята е по-първичен, а материалният й строеж — вторичен. Над земната кора са наредени същите видове етер, но в обратен ред: над жизнения — химическия (3), после — светлинния (2), а най-отвън — топлинният (1).
Като погледнем рисунката, ще се
убедим
, че етерната структура на земната вътрешност е обратна на външната етерна структура (около земната кора).
Най-отвън и в центъра е топлинният етер. В средата е жизненият. Тая обратност на вътрешно и външно се среща както при макрокосмични, така и при микрокосмични организми. Химичният етер има за своя област на действие течните съставни части на земята (океаните, хидросферата). Светлинният и топлинният етери, напротив, имат за своя област на действие земната атмосфера.
към текста >>
НАГОРЕ